Българската асоциация на консултантите по европейските фондове (БАКЕП) не смята, че в новата програма за развитие на селските райони (ПРСР) субсидиите за модернизация трябва да се увеличат от 1,5 млн. на 3 млн. евро.

Това съобщи представителят на асоциацията Емил Дърев на форум за финансиране на бизнеса, организиран от интернет платформата Моите пари, цитиран от farmer.bg.

По мярката за инвестиции в нови активи земеделските производители и преработватели ще разчитат на бюджет от над 753 млн. евро, който се очаква да бъде усвоен в периода 2014 - 2020 г. Над 590 млн. евро от тези средства са заделени за инвестиции в стопанствата и за преработвателния сектор, което като бюджет е доста по-малко от сега действащата програма.

Новата мярка за инвестиции в земеделски активи обединяваща сегашните 121-а и 123-а мерки, за които по старата ПРСР таванът на отпусканите субсидии беше 1,5 млн. евро.

Според анализите за досегашното изпълнение на програмата средната стойност на проектите по мярка 121 за целия програмен период 2007 - 2013 г. е около 500 хил. лв.

„Това означава, че средната субсидия за проектите е била 250 хил. лв. и не е необходимо таванът да се вдига толкова високо", посочи Дърев.

Консултантът припомни, че като основен приоритет в подпомагането министерството на земеделието постави зеленчукопроизводство, животновъдството и производители на плодове.

„Обикновено тези проекти не са големи и ако искаме да бъдат подкрепени повече земеделски производители, логично е таванът да се намали", обясни още консултантът.
Според представителите на БАКЕП общото намаляване на ресурса на ПРСР с 25% за следващите 7 години няма да бъде фатално за сектора. „България и сега няма да може да усвои около 30% от бюджета на първата програма за селските райони", посочи Евгени Иванов, член на управителния съвет на БАКЕП. Той припомни официалната статистика, според която са усвоени 65%. Известно е, обаче, че в тези проценти са включени и авансово преведените на общините около 500 млн. евро.

При последния одит от Европейската сметна палата стана ясно, че експертите имат забележки по процедурите за провеждане на обществените поръчки и ако авансовите плащания не бъдат признати, има опасност България да загуби европейски средства, които трябва да се покриват със средства от националния бюджет, така че общините да завършат проектите си, припомниха специалисти.