Ако продажбите на електромобилите продължат да се покачват с темпа, който се наблюдава в момента, производството на литий, кобалт, никел, графит и манган няма да е изправено пред шокове в търсенето. Но ако декарбонизацията на икономиките се ускори, това повдига много въпроси пред добива на тези вещества, сочи докладът An Accelerated Energy Transition *batteries not included, изготвен от Wood Mackenzie.
Според анализаторите, при ускоряване на прехода на енергийната система, включващ в техния модел глобално затопляне с до 2,5 градуса и драстично увеличаване на броя на продадените електромобили - до 40% от всички сделки с нови коли към 2030 г., търсенето на литий ще достигне над 1 млн. тона годишно още през 2025 г. Проблемът е, че въпреки нарастването на добива с 2,5 пъти за последното десетилетие, това означава, че на пазарите ще трябва да се появи производство от нови над 900 хил. тона годишно или ръст от над 10 пъти над сегашната стойност.
Графика: Глобално производство на литий
Източник: Statista
Източник: Statista
При това, ако ускореният сценарий на компанията се сбъдне, това ще трябва да се случи в рамките на само пет години, което е изключително слабо вероятно. Първо, не може да се разчита на създаване на нови мини, които да задоволят подобно изстрелване на търсенето. Това отбелязват и от Wood Mackenzie:
"Предвид това, че в момента спот цените на повечето метали, използвани в производството на батериите на електромобилите, са занижени и че миньорите обикновено се нуждаят от увеличаване на цената, за да увеличат предлагането, да разчитаме на естествения цикъл на откриване на мини изглежда като губеща стратегия, ако светът иска да произвежда голям брой електромобили в кратък срок от време", отбелязва директорът на изследването Гейвин Монтгомъри.
Второ, в момента електромобилите са изключително слабо разпространени - на почти всички пазари техният дял е под 1% от целия автопарк, въпреки че продажбите им растат и в Норвегия през миналата година те формират впечатляващите 55,9% от всички закупени нови превозни средства. Ниският им брой означава, че броят на рециклираните батерии също няма да е достатъчен, за да задоволи търсенето.
Но литият няма да е единственото вещество, участващо в производството на батериите, чието търсене ще се изстреля. Производството на кобалтът също ще трябва да нарасне над два пъти до 2025 г. "За съпоставка, за да се покрие нарасналото търсене на електромобилите до 2030 г., ще трябва да се открият още осем мини с капацитета на Катанга в Конго", посочват от Wood Mackenzie.
При никелът положението ще е сходно. В момента по-малко от 5% от новодобития метал глобално се използва за производството на батерии. Но ако ускореният сценарий на анализа се реализира, техният дял ще нарасне драматично - до 20% към 2025 г. и до 30% към 2030 г., което означава, че ще са нужни нови 1,3 млн. тона никел годишно в хода на следващото десетилетие.
През този период с почти същото количество ще трябва да се увеличи и добива на графита, като 35% от целия произведен минерал на света годишно ще се използва за направата на батерии за електромобили.
Така в крайна сметка може да се стигне до драстично покачване на цената на лития и другите метали на глобалните пазари в хода на следващите пет години. Резултатът от това ще е и драматично покачване на стойността на самите електромобили, която се формира в немалка степен именно от батериите, ако употребата на веществата в тях остане без промяна.
Все пак от анализаторската компания остават оптимистично настроени за потребителите, които може и да не се окажат изправени пред катастрофално изстрелване на цената на возилата. "Предвид всички тези предизвикателства при предлагането, според Wood Mackenzie по-вероятната алтернатива може би ще е да се понижи използването на тези критично важни за батериите материали", посочва Монтгомъри.
USD
CHF
EUR
GBP
