Sacyr, най-голямата компания за недвижими имоти на Испания, падна с 8.15%, а проектантски фирми като Colonial и Inmocaral загубиха 11% от стойността на акциите си.
Миналата седмица строителната компания от Валенсия Astroc удари първо камбаните за тревога, след като регионалният съвет промени законите за планиране. Оттогава акциите й са паднали с 62%, макар да няма конкретна причина за подобна промяна от еуфория към паника на мадридската борса.
Президентът на Astroc казва, че няма представа защо инвеститорите са обърнали гръб на компанията му: „Astroc са същата компания, която бе и през януари". Капитализацията на компанията тогава бе € 9 млрд. или десетократно увеличение от листинга й през юни. Сега тя губи почти целите си печалби.
Меланхолията се пренесе върху Banco Sabadell и BankInter, които и двете загубиха по 5% от стойността си поради притеснения за ипотечните им дела. Мадридският IBEX индекс затвори 2.73% надолу.
Ниските лихвени нива, които ЕЦБ определя, откакто песетата бе сменена с евро през 1999 бяха двигател на испанския строителен бум. Но прекаления стимул сега нанася сериозни вреди на икономиката. Дефицитът по текущата сметка достигна 9.5% от БВП, знак за извънредно прегряване. Сега Испания е втория по размер фактор на глобалното търсене след САЩ, далеч изпреварвайки Китай, което е поразително за страна с 40 милионно население, само преди едно поколение живяла в сянката на диктатора Франко.
През миналата година са били построени над 800,000 нови жилища, което е повече от Германия, Франция и Италия взети заедно. Това доведе до маса недвижими имоти които сега висят върху пазара. Цените на жилищата са се покачили с 270% за десетилетие до средна цена €276,000, но в края на миналата година ръстът започна да се забавя. Задълженията на домакинствата достигнаха до 133% от разполагаемия доход през миналата година спрямо 75% през 1995.
Мануел Роемра, директор на мадридския Instituto de la Empresa казва: „Мога да видя възникването на ипотечна криза. Имаме сериозен сапунен мехур в недвижимата собственост в тази страна който се отрича от всички; по-лошо е отколкото в САЩ". По-рано през годината от Re/Max International намалиха цените на ваканционните жилища в по-наситените региони с 25%. Близо четири милиона чужденци притежават недвижими имоти в Испания.
Управителят на централната банка на Испания обвини лихвените проценти - следствие на членството в Еврозоната, за „недвижимия мехур".
„Единната монетарна политика означава, че изключително свободните условия за нашата икономика ще останат почти постоянни. По-спокойният тон ще е по-подходящ за нашите нужди". Доклад на банката заключи, че цените на недвижимите имоти са с 35% надценени.
Монетарната политика се люшка между голяма свобода и силно затягане, тъй като ЕЦБ обслужва нуждите на Германия. Лихвените нива бяха повишавани седем пъти от декември 2005 до едва 3.75%, удряйки Испания с „асиметричния ефект", тъй като 96% от ипотеките са с плаващи лихви. А повечето кредити в Германия са на фиксирани лихви.
Сега Испания може би е изправена пред парично „изстискване", следствие смяната на възхода с икономическа криза, нещо като съдбата, сполетяла Великобритания през 1992 - с малката разлика, че за Испания сега няма път навън.
Анализатори твърдят, че през идните две години в Испания ще се случи „брутално изравняване" - ако въобще страната остане в евро. „Испания ще се сблъска с най-лошото от икономическите обстоятелства: цикъл на рецесия, дефлация и широко разпространен срив в частния сектор - с една дума депресия. Смъкването на фондовия пазар е не просто корекция. То ще продължи много, много дълго".