Европейската комисия в сряда е приела дългосрочния и широкообхватен план, който предвижда намаляване на емисиите парникови газове в ЕС, насърчаване използването на възобновяема енергия и увеличаване ползването на биогорива, съобщава Ройтерс.

„Приет е току-що", казал е източник минути след заседанието на Еврокомисията, където се дискутираха начини за предпазване на отраслите в ЕС от глобални конкуренти, които няма да носят тежестта на „зеления ангажимент".

Според плана, който предстои да бъде одобрен от държавите членки и от Европейския парламент, европейската схема за търговия с емисии ETS ще разшири въздействието си върху повече парникови газове и промишлени отрасли, като ЕС ще постави ограничения за максималния размер емисии за всеки сектор и държава.

Европейският съюз иска да запази ролята си на лидер в борбата срещу измененията на климата, но това ще е свързано и с по-високи сметки за енергия.

Президентът на Европейската комисия Жозе Мауел Барозу е нарекъл изключително оспорвания пакет мерки „правилната политическа мярка за трансформация към европейска икономика, дружелюбна към околната среда", като ЕС продължава да води международната акция за спасяване съдбата на планетата.

Еврокомисията ще се опита да ускори преговорите между индустриалните държави за глобално споразумение за климата през 2009, което ще помогне за ограничаването на глобалното затопляне, носещо рискове за покачване на нивото на световния океан, повече опустошителни наводнения и суши.

Еколозите твърдят, че намалявания на емисиите с 20% до 2020 година е нещо твърде слабо, за да спре глобалното затопляне или да даде добър пример на света, пише Reuters.

В последната минута Брюксел измени плановете си, за да отговори на острото недоволство в средите на промишлените лидери. Индустриалците се боят, че по-високите разходи за енергия ще дадат конкурентно предимство на Китай и Индия, които нямат ограничения за емисиите, във време на рекордни цени на петрола.

Комисарят Густав Ферхойген, който е представител на интересите на тежката промишленост, е казал пред германската телевизия: „Аз съм изцяло за даването на образец пред останалия свят. Но съм против икономическото самоубийство".

Все пак основните моменти бяха приети на заседанието на Еврокомисията, включително решението схемата за търговия с емисии ETS да покрива повече парникови газове освен CO2 и да въвлича всички големи промишлени емитенти.

Предстои получаването на потвърждение от страните членки и Европейския парламент. Очакват се несъгласия за целите по въглеродните емисии и инсталирането на ВЕИ, определени за всяка държава. За най-бедните, България и Румъния, се предвижда възможност за 20% увеличаване на емисиите от нивото през 2005.

Бизнесът търсеше смекчаване на екологичната реформа, настоявайки за специални протекции за енергоемките индустрии, изправени пред глобална конкуренция, като стомана, цимент, алуминий, евентуално химикали и хартия.

Европейската комисия отчасти отговори на изискванията им.

Комисарят по околната среда Ставрос Димас е казал, че „планът дава на Европа висок старт в надбягването за създаване на нисковъглеродна глобална икономика, който ще отприщи вълна на иновации и ще създаде нови работни места в чистите технологии".

От 2013 генериращите енергия предприятия ще имат по-малко разрешения за замърсяване с въглероден диоксид и ще трябва да си ги купуват всичките. Превишението на разходите за електричество ще бъде прехвърлено върху потребителите, като тези разходи ще нарастват, щом предлагането на квоти за емисии се затегне. Досега електроцентралите получаваха квотите безплатно и извличаха от тях нечакани печалби.

Сметките за енергия за индустрията и домакинствата ще нараснат също и в резултат целите за повече „възобновяема" енергия. В момента чистите технологии са по-скъпи по сравнение с фосилните горива.

По-високите сметки са неизбежна последица от опитите да се овладее глобалното затопляне, казал е ръководителят на британското поделение на германският енергиен гигант E.ON вчера. „Ерата на евтината енергия приключи".

По изчисления на Еврокомисията, предлаганите мерки костват половин процент от съвкупното богатство на Съюза, или около €60 млрд. годишно. Цените на електричеството ще се увеличат с 10 - 15%.

До последния момент ЕС бе под натиска на лоби групите на еколозите, правителствата и енергоемкия бизнес.

Индустриалците от секторите стомана, цимент и алуминий получиха своето и ще получават своите фиксирани квоти на права за замърсяване безплатно от 2013 година, плащайки повече във времето след това.

От WWF са загрижени, че аукционът все повече се разводнява заради разпространението на тревожни слухове от индустрията.

В момента схемата ETS покрива около 11,500 енергийно-интензивни инсталации в ЕС - като електроцентрали, петролни рафинерии, стоманени мелници и заводи за цимент. Тези предприятия формират почти половината от емисиите на ЕС. Главната промяна идва от това, че страните от ЕС вече няма да излизат с т.нар. национален план за разпределяне, т.е. не те ще дават разрешения за замърсяване на своите компании.


За сметка на това плановете ще бъдат подменени със свободни аукциони за разпределение на квотите за емисии при общи правила за ЕС, според EUobserver. Енергийният сектор е обект на новия режим през 2013. Други промишлени сектори, както бе посочено, ще преминават постепенно към новите правила. През 2013 се предвижда една пета от квотите да се продават, като до 2020 този дял трябва да стане 100 процента. Приходите от аукционите няма да влизат в касата на ЕС, за ще остават за страните членки.