Наложените строги реформи не помагат на държавите от Южна Европа, а само увеличават конкурентните предимства на Германия за сметка на другите. Това твърдят двама испански журналисти в статия за ФАЦ.

Дефицитите и задлъжнялостта на бюджетите на държавите в европейската периферия са основните причини за еврокризата - съгласно диагнозата на федералната канцлерка. Нашият проблем в Испания обаче беше не дефицитът - имахме бюджетни излишъци, нито държавните задължения, възлизали през 2007 на едва 36 процента от брутния вътрешен продукт, т.е. много под германските. Причините за нашите проблеми са в много по-голяма степен ниските лихвени равнища в еврозоната, които съответстват най-вече на интересите на германската икономика. В Испания обаче те доведоха до срив в сектора на недвижимите имоти и частните кредити.

Отговорността за това носят на първо място испанските власти, позволили установяването на смехотворния и недопустим дисбаланс между собствения и чуждия капитал. На второ място - испанската Централна банка, която въпреки предупрежденията забави санирането на раздадените лоши кредити. И на трето място - испанските банки, които се поддадоха на натиска на Германия и други страни и допуснаха вложението на капитали с изгледи за големи печалби, водейки по този начин до неимоверна задлъжнялост. При това Германия е сред страните, които особено щедро подкрепиха банките с пари на данъкоплатците и се противопоставиха на всеобхватния банков надзор.

За отклоняване на вниманието?

Погрешно е не само повърхностното и заблуждаващо обяснение на федералната канцлерка за кризата. Към това се добавя обстоятелството, че властимащите в Германия възприеха ролята на жертви - щом се насажда мнението, че Германия трябва да осигури парите за всички бедстващи държави. Всъщност участваме всички ние - но в контекста на немаловажната разлика, че Германия се финансира без разходи и дори с печалба, докато други страни правят същото при непоносими условия. Кой печели от финансовото спасение на първо място? Германските банки.

Дали при тези обстоятелства европейският Юг може да бъде упрекнат, че вижда германските властимащи като основни печеливши от еврокризата и евро архитектурата? Германският растеж се опира на влошаването на трудовите и социалните условия в страната. Разпореденото от канцлерите Шрьодер и Меркел принудително лечение позволи на Германия да поддържа износните си цени. И така можа да постигне излишък в търговския баланс, който без еврото би бил невъзможен.

И ако сега федералната канцлерка се опитва да стовари отговорността за проблемите върху държавите от Южна Европа, дали не го прави, за да отклони вниманието от нарастващата дистанция между високите и ниските заплати, както и от нарастващото социално неравновесие в собствената си страна? При това положение тя сигурно смята, че е в правото си да предпише още някое лекарство, което само ще влоши състоянието на пациента.

Моторите на растежа ги няма

И отново би изхождала от погрешни предпоставки: нашите испански пенсии, надници и здравни разходи са значително под средните за Европа. Реалният испански трудов ден е значително по-дълъг от германския. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие само в две европейски държави работниците се ползват с по-ниска защита от уволнение в сравнение с Испания. Данъчната тежест е сред най-ниските в Европейския съюз.

Наложената от федералната канцлерка Меркел политика на икономии, вътрешна девалвация и регресивни реформи доведе при нас до висока безработица и рецесия, намаляване на социалните услуги, задушаване на иновационната политика, ужасяващ ръст на бедността и неравенството. С една дума: тя погребва европейския социален модел. Тази политика изключва икономическия растеж и разкриването на нови работни места. Всички мотори на растежа - потреблението, инвестициите и външното търсене - остават блокирани, докато се поддържа този курс на икономии.

Строгите и регресивни реформи не допринасят за конкурентоспособността на държавите в Южна Европа - те само увеличават конкурентните предимства на Германия за сметка на другите. За кого би било от полза, напр., ако в южните части на Европа има евтина работна ръка и изгоден туризъм, ако висококвалифицираните напускат страната, водещи промишлени предприятия могат да се купят на дъмпингови цени и слабо производителната промишленост не представлява никаква конкуренция?

Подобно "меркелово" отношение спрямо Юга е несолидарно и разрушително. А всъщност и спрямо Европейския съюз като цяло, заключават двамата испански журналисти в публикация за ФАЦ.