Миналата седмица европейската статистическа служба Eurostat публикува данни за минималния размер на работната заплата в страните от Европейския съюз. Макар схемата за изчисляване на заплатите в ЕС да е една и съща, разликата между страните е огромна. В Люксембург законът не позволява да се взима по-малко от €1570 евро, а България е постановила минимална заплата от 92 евро.

Минималната заплата в САЩ, за сравнение, преизчислена в европейска валута е 676 евро. Пак само за сравнение, в Турция минималната заплата е три пъти над нашата - €298. В Румъния работниците могат да взимат най-малко 114 евро. Най-успокоителното за нас е, че минималната заплата на руснаците е по-ниска от нашата и през септември ще бъде вдигната до 2,300 рубли (€65), както съобщи РБК daily.

Обаче може би българските иконом-политици трябва да помислят не само за дефицита по текущата сметка, а и за нещо като национален престиж (свян)? Определено вдигане на минималната заплата с 10 или 100 лева не може да се приеме за решение, щом няма политическа и икономическа платформа за увеличаване на допълнителната стойност (създаваното от българските работници), на която основа можем да очакваме възмутително ниските нива на заплащане да тръгнат нагоре.

И така - България е призната за страната с минималната минимална работна заплата в Съюза на Европа. Малко, но не толкова малко като нас, взимат и в малките Балтийски републики: в Естония минимумът е 230 евро месечно, в Литва 174 евро, а в Латвия 172 евро.

Авторите на изследването са разделили европейските държавни на три основни групи: страни с много ниска минимална заплата (България, Румъния, Латвия, Литва, Словакия, Естония, Полша, Унгария и Чехия): от нашите 92 евро до 298 евро. Втората група включва страни с минимално заплащане в пределите 470-668 евро: Португалия, Словения, Малта, Испания и Гърция. Третата група са т.нар. „елитна шестица", в която са Франция, Белгия, Нидерландия, Великобритания, Ирландия и Люксембург и на хората месечно там по закон не може да се дава под €1250.

Eurostat е пояснил, че способът на плащане навсякъде в страните си има различията, но статистиците са извели стойността за всяка страна предвид „чистия доход във вид на заплата" от гледна точка положенията на семействата в страните на ЕС.

Освен това Eurostat отбелязва, че процентът на постоянно заети сътрудници на минимални заплати се различава от страна в страна, като жените на долната летва са по-малко от мъжете (изключения правят Малта и Унгария). В Испания, Малта, Словакия, Великобритания, Чехия, Нидерландия, Словения и Полша „минималните" са под 3%. В Ирландия, Португалия, Естония и Унгария броят им стига до 8%.

Но България в авторитетната компания на Франция води и по този „минимален" показател: над 16% от нашите работниците са регистрирани в статистическите служби като вземащи минимална заплата. Само за сравнение, в САЩ, където почасовото заплащане на труда е широко разпространено, едва 1,3% от сътрудниците взимат минималните заплати.