Президентът на Съединените американски щати Джо Байдън често припомня, че Ирландия му е на сърце. Но визията на администрацията му за 21% данък върху печалбата на американските компани в чужбина може да нанесе най-тежък удар именно върху тази страна, пише Politico.
Десетилетия Ирландия правеше предложение на стотици американски компании, което те не можеха да откажат: 12,5% корпоративен данък. Германия и Франция, където налогът достига 30%, отдавна се оплакват, че Ирландия нечестно привлича твърде много американски корпоративни инвестиции за сметка на континента. Дъблин пък ги съветва да намалят собствените си данъци.
Изглежда, че спорът е към своя край. Ако надигащите се политически сили от двете страни на Атлантика постигнат своето, световният минимален корпоративен данък най-накрая ще притъпи, ако не елиминира, предимството на Ирландия.
"Духът е изпуснат от бутилката. Вече виждаме значителна промяна в позицията на САЩ", посочва Дирмот О"Лиъри, главен икономист в Goodboy Stockbrokers в Дъблин. "Трябва да се подготвим за по-малко приходи от корпоративни данъци. Можем да планираме какво ще се случи при подобен ход. По-големият проблем е как ще се отрази това на индустриалната ни стратегия", казва той.
Макар че въвеждането на световен минимален корпоративен данък може да отнеме години, политиците в Дъблин вече преценяват потенциалните щети. Макар и още само да се шепне по кулоарите, ирландците вече си представят бъдеще, в което ниският данък няма да е основен стълб в индустриалната им политика.
Златната кокошка
Доналд Тръмп отхвърли предложението на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Но Байдън и новият министър на финансите Джанет Йелън го подкрепят и, като част от бъдеща сделка, искат американските международни компании да плащат 21% данък върху печалбата си в чужбина.
Ирландия разчита на останалите държави от ОИСР да намалят този налог и да оставят място на Дъблин да продължи да предлага по-нисък данък спрямо Франция, Германия и другите големи конкуренти. Страната ще търси и споразумение с по-малките държави от ЕС, като Люксембург и Нидерландия. "Малките държави като Ирландия трябва да имат възможността да използват данъците като лост, с който да компенсират мащаба и ресурсите на по-големите държави", казва ирландският финансов министър Паскал Донахю пред Politico.
Миналата седмица ведомството му представи фискалните си планове до 2025 г., според които Ирландия губи €2 млрд. данъчни приходи заради данъчната реформа — заради промяната в ставката, както и заради опитите на ОИСР да разпредели по-честно данъчните приходи в страните, от които компаниите печелят.
През 2020 г. Ирландия отчете рекордни приходи от €11,8 млрд. от корпоративен данък, една пета от общите приходи в хазната. Повечето от тях идват от щатски компании. Две пети от тях идват от десет компании, които приходната агенция отказва да посочи поименно.
Щатските дружества са значими за икономиката — към момента 700 компании дават работа на 160 хил. души директно и още 130 хил. индикретно, една осма от жителите на острова в трудоспособна възраст. По данни от приходната агенция за 2018 г., икономистът Шеймъс Кофи изчислява, че корпоративния данък, плащан от американските компании в Ирландия, достига €1 400 за всеки мъж, жена и дете в страната — или еквивалент на всички годишни разходи за пенсии.
Питър Вейл, директор на Grant Thornton в Дъблин, не смята, че американските компании ще си тръгнат след промяната на ставките — но Ирландия ще стане по-малко привлекателна за нови инвестиции. Той прогнозира още, че минималният данък няма да бъде 21%, както САЩ иска, а ще бъде намален между 15 и 17%. Което означава, че Ирландия ще има предимство пред Великобритания, най-големият ѝ конкурент, която ще повиши собствената си ставка до 25%. "Да кажем, че световният процент е 15. Плащате 12,5% в Ирландия и 2,5% в САЩ. Ирландия все пак ще има предимство", казва той.