Как забраната на Индия за износ на ориз "рикошира" по света и у нас?

Миналия месец, три дни след като Русия се оттегли от черноморската сделка за зърно, Индия наложи забрана върху износа на бял ориз (без басмати). Този ход последва забраната за износ на натрошен ориз, която беше обявена през септември миналата година и все още е в сила.

Причините за Индия бяха вътрешни - покачващи се цени на храните, висока инфлация и страх от недостиг на ориз поради прекъсванията причинени от Ел Ниньо. Страната навлиза в празничен сезон и избори, но въздействието на забраните сега се усеща в световен мащаб - цените се повишават.

"По-рано оризът се търгуваше за 550 долара за метричен тон, сега цените се движат над 650 долара", каза Нитин Гупта, старши вицепрезидент на Olam Agri India Private Limited, един от най-големите износители на ориз в Индия, пред Al Jazeera.

Ето обяснение за ролята на Индия на световния пазар на ориз и как изборите, изменението на климата и Ел Ниньо променят цените на ориза.

Най-големият износител в света

Индия, най-големият износител на ориз в света, представлява близо 40 процента от световната търговия с ориз през 2022 г., изнасяйки 22 милиона тона на стойност 9,66 милиарда долара за 140 страни. Това включва 4,5 милиона тона ориз басмати, 8 милиона тона пропарен ориз, 6 милиона тона бял ориз без басмати и 3,5 милиона тона натрошен ориз.

Индия продължава да изнася пропарен ориз и ориз басмати, изпълнявайки международните си ангажименти наполовина, но световните цени на ориза са се увеличили с 15-25 процента след забраната. Най-тежко засегнати са бедните в страни като Бангладеш и Непал, които зависят от индийския бял ориз, а същп и африканските страни като Бенин, Сенегал, Того и Мали, които внасят натрошен ориз - най-евтиният и най-засищащ сорт.

Международните цени на зърното вече бяха скочили нагоре поради войната на Русия срещу Украйна. Цените се повишиха още повече, след като Русия напусна Черноморската инициатива за зърно, която би позволила на зърното от Украйна да достигне до световните пазари.

И сега, в допълнение към забраната за ориз в Индия, съществува страхът, че Тайланд, Виетнам и Пакистан, които заедно представляват 30 процента от глобалните продажби на ориз - може да наложат подобни копиращи забрани, в случай че техните култури бъдат засегнати от Ел Ниньо, който се завърна за за първи път от седем години насам.

Доматите в тази страна са толкова скъпи, че вече не ги слагат в бургерите

Цената им скочи с над 400%

Търговци и учени твърдят, че недостигът на ориз, основен продукт за повече от половината от световното население, ще окаже влияние върху пшеницата, соята и царевицата, които се използват като заместители на ориза както за консумация от човека, така и в храната на животните. Това може да доведе до ефект на доминото върху търсенето и цените  и на други хранителни стоки.

Защо Индия забрани износа на ориз?

Оризът е основна храна за повече от половината индийско население. Страната произвежда около 135 милиона тона ориз годишно, повече от достатъчно, за да отговори на вътрешното търсене от около 100-105 милиона тона. Това включва ориза, който раздава на субсидирани цени на 800-те милиона бедни в страната.

"Нивото на нашите буферни запаси е много, много добро. Имаме около 41 милиона тона ориз в [правителствени] складове. Нямаме недостиг. Но нашата вътрешна цена, заедно с цените на всички останали храни, се покачва", каза Самаренду Моханти, който е регионален директор за Азия в Международния център за картофи и който преди това е бил главен учен в Международния институт за изследване на ориза (IRRI) във Филипините.

С нарастването на глобалните цени на фона на руската война в Украйна, цените на ориза са се повишили с повече от 10 процента в Индия през последната година, казаха няколко търговци пред Al Jazeera. Последната забрана за износ, казват те, е наложена, за да охлади вътрешните цени и като предпазна мярка в случай, че Ел Ниньо засегне реколтата от ориз.

Но тъй като вътрешните цени продължават да остават високи, индийското правителство обяви миналата седмица, че ще разтовари 2,5 милиона тона ориз на свободния пазар в опит да овладее цените. Тъй като са насрочени пет щатски избори преди националните избори през май следващата година, политически критично за управляващото правителство е да поддържа цените ниски. В резултат на това индийската забрана за износ вероятно ще остане в сила дотогава, казват експерти.

Паническо купуване

Видеоклипове на хора, купуващи панически индийски ориз в претъпкани хранителни магазини в Съединените щати и Канада, стават все по-разпространени в мрежата. Съобщава се и за някои магазини в САЩ, ограничаващи продажбите до "една торба с ориз на семейство", за да се справят с нарастващото търсене. Много от тези клиенти са индийски експати, свикнали да ядат индийски ориз.

Експертите казват, че това покачване на цените и недостигът на зърно няма да навредят пряко на хранителните бюджети на развития пазар, където 80 процента от консумацията е на ориз басмати. Но въздействието върху "пазара на MENA" - в Близкия изток, който има огромна индийска емигрантска общност, и в Северна Африка, както и някои западноафрикански и азиатски страни - е тревожно.

В Непал, Бангладеш и няколко африкански нации, където оризът съставлява повече от половината бюджет за храна, и в страни като Филипините и Индонезия, чието земеделие и рибарство са засегнати от Ел Ниньо и други климатични промени, паниката започва да се засилва.

"В Индонезия риболовът вероятно вече е засегнат, защото въздействието на Ел Ниньо е доста силно", каза Рагу Муртугуде, учен по земната система и почетен професор в Университета на Мериленд и Индийския технологичен институт в Бомбай. "Има горещи вълни в океана, които увреждат коралите, оказвайки влияние върху риболова и туризма. Ако губят от риболова и туризма, те ще загубят и от покупателната способност на ориза", каза той.

Това води до каскаден ефект върху цените на други продукти, тъй като хората преминават от риба към месо. "Това увеличава търсенето на царевица, която се използва като храна за едър рогат добитък, което оказва влияние върху производството на етанол и след това цените на горивата се покачват, оказвайки влияние върху транспорта, което води до повишаване на цените на зеленчуците. Това се е случвало в миналото", добави Муртугуде.

Съобщава се, че цените на ориза във Виетнам са най-високите от 15 години, а в Непал цените на ориза са се повишили с 16 процента, откакто Индия обяви забраната.

Филипините, вторият по големина вносител на ориз в света след Китай, се разклащат от екстремни климатични условия, включително тайфуни. И Непал, и Филипините заявиха, че ще поискат от индийското правителство да разреши доставките на ориз.

Миналата година, когато Индия наложи забрана за натрошен ориз, тя остави разпоредба за продажбите между правителствата (G2G). По тази схема тя е изнесла близо 800 000 тона ориз за Сенегал, Индонезия и Гамбия по хуманитарни причини.

Тази последна забрана също включва разпоредба за износ на G2G за справяне с опасенията за хранителната сигурност.

"Правителството на Индия дава положителен сигнал, че може да разреши известен износ на бял ориз извън Индия на определена квотна основа", каза Гупта от Олам.

Но други експерти казват, че изнесените количества са малки, процесът е по-дълъг и често в играта са хегемонии и политика.

"Износът на G2G ще се справи с въпроса за продоволствената сигурност, но не и с цената. Цените ще останат високи, докато не отворим търговията", каза Моханти.

Износът на основна храна за 50% от населението може да бъде ограничен от Индия

Най-големият спедитор на ориз света обмисля този ход

Ще доведе ли Ел Ниньо до повече ограничения?

Ел Ниньо може да доведе както до обилни валежи, така и до суша, което поражда опасения за производството на ориз в Азия.

Оризът от Азия представлява 90 процента от световното производство. И оризището в Азия е особено уязвимо към Ел Ниньо, климатичен модел, причинен от затоплянето на повърхностните води в източната част на Тихия океан, което води до увеличаване както на обилните валежи, така и на сушите.

"Индия е засегната от Ел Ниньо в 60 процента от времето, но Югоизточна Азия, особено Индонезия, е засегната много тежко в 100 процента от времето", каза Муртугуде.

Експерти по климата казват, че в допълнение към Ел Ниньо, който може да продължи от девет до 12 месеца, има екстремни климатични условия поради глобалното затопляне.

"В момента цялата страна е в мусонна почивка. Това, което Ел Ниньо прави, е да удължи тези почивки. Трябва да видим дали Ел Ниньо ще създаде дълга пауза този август, в който случай ще създаде сериозен дефицит на валежите", каза Муртугуде. Ако това се случи, това ще навреди на следващата реколта.

Засега Индия очаква нормална реколта от 135 милиона тона, но август и септември са критични по отношение на валежите за оризови култури, които ще бъдат събрани между октомври и декември. В Индия тази мусонна или "kharif" култура съставлява около 80 процента от общото производство на ориз. Ако валежите пропаднат, Индия ще има суша, която може да засегне около 35 процента от производството на ориз, каза Моханти.

В същото време експертите по климата казват, че може да има масивни наводнения в Пакистан поради затоплянето на Арабско море, което ще увреди посевите там.

Пиковото затопляне на Ел Ниньо, което обикновено се случва от декември до февруари, може да засегне следващата реколта в Индия, за която сеитбата се извършва между октомври и декември.

Всичко това засилва тревогите на страните производителки и износителки на ориз - и те започват да създават запаси в очакване на недостиг.

"Те може дори да обмислят временни ограничения върху износа на ориз, което ще доведе до ситуация като през 2007-2008 г., когато цените на ориза се утроиха за няколко месеца поради забраната за ориз, която започна от Виетнам", каза Моханти.

По това време Индия и Камбоджа се присъединиха към забраната, което доведе до световната криза с ориза.

А каква е цената на ориза в България?

Анализът на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата на движението на цената на ориза през годините показва, че до 2007 - 2008 г. кривата е относително стабилна, без резки отклонения и пикови стойности, а цената се движи в интервала 0.80 - 1.00 лв./кг.

През периода 2005 - 2007 г. се наблюдава трайна тенденция на покачване на цената със средногодишно повишаване на стойностите в диапазона 10-20 на сто. От средата на април 2008 г. цената започва да расте скокообразно, като за периода април-юли поскъпването е около 80% и е регистриран пик на стойностите за целия анализиран период. През 2013 г. се наблюдаваше тенденция на плавно покачване на цената на ориза. Същата тенденция се наблюдава и през 2014 г. През есента на 2015 г. трендът се обръща и цената плавно започва да пада. В периода 2016- 2019 г. кривата на цената на ориза има стабилен характер и се движи около 2.00 лв./кг.

През 2020 г. цената на ориза има устойчив възходящ тренд и достига до ниво от 2.41 лв./кг, а през 2021 г. кривата е стабилна и се движи около ниво от 2.20 - 2.40 лв.

В началото на 2022 г. цената на ориза стартира от ниво от 2.18 лв./кг. През първите шест месеца движението на кривата има устойчив възходящ тренд и в края на юни цената е 2.80 лв./кг След известно стабилизиране на стойностите в периода юли - септември, през есента кривата отново тръгва нагоре и през последната седмица на ноември стъпва на ниво от 2.93 лв./кг. 

Оризът е поредната стока, чиято цена достига исторически ценови връх през 2022 г. Средногодишната цена на ориза през 2022 г. е с 18% по-висока в сравнение със средната цена през 2021 г. и е най-висока за периода 2015-2022 г.

От началото на годината цената на ориза у нас се е увеличила от 2.88  лв./кг до 3.16 лв./кг (9.7%). А от въвеждането на забраната за износ на ориз от Индия до днешна дата - цената остава относително стабилна - на ниво от около 3.20 лв./кг.