От създаването си през 1958 г. американската космическа агенция НАСА е постигнала немалко грандиозни подвига в науката. Смята се, че САЩ е изпращала хора на Луната шест пъти. Агенцията успешно е поставила лаборатории на повърхността на Марс и е летяла до абсолютно всяка планета в нашата Слънчева система, пише американското списание Popular Science.

Въпреки десетилетията на научни и технологични постижения, някои хора все още са на мнение, че финансирането на НАСА е излишно прахосване на пари. Когато обаче пресметнем нещата, излиза, че всъщност получаваме голяма стойност от тази правителствена институция.

В продължение на 57 години НАСА дава на света нови перспективи за нашия вид и мястото ни в Космоса. След като мисията на „Аполо 8" изпрати известната снимка "Earthrise", имахме възможност да се видим за първи път. След това на Свети Валентин през 1990 г. космическият апарат „Вояджър 1" изследва външните части на Слънчевата система.

Неотдавна светът се обедини за пореден път в духа на изследването на Космоса, когато апаратът „Нови хоризонти" измина разстояние от 5 млрд. км, за да стигне до Плутон.

Да се вдъхновяваш от науката и откритията е една от най-прекрасните части на това да бъдеш човек. Изследването на Космоса обаче не е безплатно.

Каква е цената на удивлението?

От края на програмата „Аполо" през 1972 г. НАСА разполага със средно около 0,5% от общия бюджет на САЩ. Въпреки че това може да изглежда голяма сума, нека я сравним с началото на „Аполо".

През 1961 г. американският президент Джон Кенеди решил, че НАСА може да прати хора на Луната преди края на десетилетието. В онези времена всеки американски гражданин плащал по 20 долара на година за НАСА. Кенеди трябвало да увеличи размера на средствата до 26 долара на човек годишно, за да стигнат астронавтите до спътника.

Спрямо долара през 2015 г. бюджетът на програмата „Аполо" би бил равностоен на над 200 долара, които всеки американец да плаща годишно на космическата агенция. Ако НАСА все още получаваше този тип финансиране през тази година, това щеше да увеличили годишния ѝ бюджет до 65 млрд. долара в сравнение с действителния, който е 17,5 млрд. долара. Вместо това през 2014 г. всеки гражданин на САЩ е отделил за НАСА средно 54 долара за годината.

Тези средства биват разпределяни за много различни проекти. Така излиза, че дори марсоходът „Кюриосити" да е струвал поразителните 2,6 млрд. долара, всеки американски гражданин е платил около 0,41 долара на година, за да бъде поставен роботът на „Червената планета".

От 1972 г. бюджетът на НАСА не се е увеличил, а напротив - намален е с около 75 процента. Остава въпросът какво би могло да стане възможно, ако НАСА имаше достъп до по-голяма финансова подкрепа.

В допълнение към организирането на научни мисии космическата агенция дава работа на над 60 000 души, включително и частни организации. НАСА обаче не може да се справи с всичко. Бюджетните съкращение забавят развитието на програмата "Commercial Crew", която отново би изкарала астронавти в Космоса.

Въпреки продължаващите бюджетни битки обаче, НАСА продължава да прави качествена наука. Следваща задача в списъка на НАСА е прелитане до Европа - спътника на Юпитер. Тя има повече вода в океаните си, отколкото цялото количество вода на Земята, следователно има потенциала да зароди и поддържа живот. Стремежът да се пратят хора на Марс през 30-те години на 21 век е друго нещо, което учените в НАСА се опитват да планират.

Вероятно американската космическа агенция никога няма да получи онова финансиране от времето на Джон Кенеди, когато си е набелязал Луната.

Едва сега започваме да одраскваме повърхността на Слънчевата система - има толкова много въпроси и още много, които дори не знаем, че можем да си зададем. Стойността за това хората по целия свят да се чувстват свързани заради изстрелването на ракета, приземяването на апарат, снимка или космическа разходка е безценна. Затова трябва да продължаваме да вървим напред и, както казва НАСА, да продължаваме „да се осмеляваме на могъщи неща".