В продължение на много години Китай имаше стратегия за растеж на всяка цена, с която извади 850 милиона от своите граждани от тежка бедност, но също така превърна страната в най-големия емитер на парникови газове. Това обаче бързо се променя при президента Си Дзинпин, който обеща да приеме по-строги екологични политики, пише Алекс Кимани за Oilprice.

Малко след избора на Си Дзинпин през 2013 г., Китай въведе операцията "Зелена ограда", предназначена частично да понижи количеството на пластмасовите отпадъци в страната. Две години по-късно я последва "Националната кампания за мечовете", която ефективно забрани вноса на пластмаси в страната.

Миналата година президентът повтори своята екологична позиция, след като обяви, че страната си е поставила твърда цел да стане въглероден неутрална до 2060 г.

И сега Китай току-що стартира националния пазар за търговия с въглерод, което може да се превърне в една от най-важните стъпки, предприети за намаляване на емисиите на парникови газове и постигане на целите си за климата. Така страната, която формира 28% от световните емисии на парникови газове, се превърна в първата голяма икономика в света, която стартира национален пазар за търговия с въглеродни емисии.

Засега китайската система за търговия с емисии ще обхване енергийната промишленост в страната, включително около 2 хил. производители на електроенергия, които представляват около 30% от общите емисии на държавата. С течение на времето обаче платформата ще се разшири, за да включи тежките индустрии като нефта, газа, стоманата, алуминия, цимента и химикалите.

Все пак правителството планира да разпредели безплатно квотите за емисии, но ще започне да продава квоти "в подходящо бъдещо време". Този вид свобода на действие предполага, че Пекин все още е предпазлив от ефекта, който ценообразуването на въглерода може да има върху рентабилността и икономическия растеж.

Въпреки това, проучване сред участниците на пазара показва, че цените вероятно ще започнат от около 41 юана или 6,3 долара за тон CO2, като ще се повишат до 66 юана за тон през 2025 г. и 77 юана до 2030 г.

Това е доста под диапазона от 50 до 100 долара до 2030 г., предложен от комисия за цените на въглерода, сформирана през 2017 г. и може да постави под съмнение дали цените ще имат някакво въздействие върху поведението на участниците на пазара.

Видовете проекти за компенсиране на въглеродните емисии, които се изпълняват, са разнообразни, вариращи от проекти за секвестиране на горски стоки до проекти за енергийна ефективност и възобновяема енергия.