Данните на евростат показват, че за първите седем месеца на годината търговският излишък на страните от Европейския съюз при обменът със САЩ е нараснал 80 млрд. долара за същия период на 2018 г. до 90,9 млрд. евро през тази година, но и че търговският дефицит при търговията с Китай се е покачил с 10,6 млрд. евро до 109,2 млрд. евро. По отношение на търговията между ЕС и целия свят също се наблюдава дефицит, възлизащ на 10,2 млрд. евро за разглеждания период, което е петорен ръст в сравнение със същия период на миналата година, като от информацията на Евростат става ясно, че до голяма степен той се дължи на вноса на енергийни продукти от Русия и Норвегия.
Но дори и абстрахирайки се от търговския дефицит с последните две държави, разгледани в контекста на глобалните геоикономически феномени данните от европейската статистика може да показват относителната слабост на бизнеса на Стария континент. От една страна, положителният търговски баланс със САЩ може да се окаже застрашен, ако американският президент Доналд Тръмп наложи мита на вноса с Европейския съюз. В понеделник според Politico, позовавайки се на четири свои източници в ЕС, този е ход е почти сигурен, след като Световната търговска организация отсъди в полза на САЩ, като според международната институция съюзът е оказвал неправомерна помощ чрез субсидии на авиогиганта Airbus. Изданието посочва, че се очаква митата, които Тръмп може да наложи, да варират между 5 и 10 млрд. евро и да обхващат широка гама от продукти - "от сирена до самолети Airbus".
Дори и Европейският съюз да отговори с реципрочни мита - нещо, което Брюксел по всяка вероятност ще направи - търговската война само допълнително ще влоши конкурентоспособността на местната икономика. Нещо повече, тя ще се отрази негативно върху покупателната способност на потребителите и от двете страни на океана, което може да доведе единствено до допълнително забавяне на икономиките на САЩ и ЕС в контекста на занижените прогнози за ръста до края на годината, вече свитото потребление на домакинствата, понижаващото се индустриално производство и допълнителните количествени улеснения (поне от страна на Европейската централна банка) и редуцираните лихвени проценти.
Същевременно европейските компании вече отстъпват сериозно като конкурентоспособност. В класацията на 50-те най-иновативни компании в света, която сравнява бизнесите спрямо броя регистрирани патенти през 2017 г., най-високо оценената европейска компания е Ericsson, но тя е едва на 22-ра позиция (първите десет са съответно IBM, Samsung, LG, Intel, Canon, компанията майка на Google - Alphabet, Qualcomm, Toyota, Microsoft, Taiwan Semiconductor Manifacturing). А Европейският съюз прави малко за подобряване на представянето им на международните пазари. Всъщност в някои сфери, например производството на автомобили, новите регулации увеличават значително производствените цени за местните компании. Според анализатора към oilprice.com Ирина Слав, пренасочването към все повече електромобили в светлината на регулациите за екологичните норми довеждат до именно такъв ефект, тъй като производствената цена на един електромобил е с около 10 хил. евро по-висока от конвенционална кола с двигател с вътрешно горене.
На фона на свиващия се автомобилен пазар на глобално равнище, подобни мерки правят местните автомобилни производители относително по-неконкурентоспособни, включително и в сферата на електромобилите, в която европейските брандове срещат сериозна конкуренция в лицето на различни американски компании - от Tesla и Rivian, до Ford и General Electric. А дори и на китайския пазар, на който европейските компании имат дял от 53,3% към пролетта на годината по данни на European Automobile Manufacturers Association, Tesla вече има предимство пред тях, тъй като в края на август компанията на Илън Мъск успя да постигне отмяна на митата за някои свои модели в Китай. Тук донякъде положителната новина за европейските производители е, че страната наложи мито от 25% върху стойността на вносните автомобили от САЩ. Износът на автомобили е от стратегическо значение за Европейския съюз, защото данните на Евростат показват, че именно моторните превозни средства са най-изнасяният местен продукт към Китай, чийто обем е два пъти по-голям от втората категория стоки, при която е постигнат търговски излишък (самолетите и свързаната с тях техника).
Относно авиационната техника, Европейският съюз също е изправен пред предизвикателство - не просто износът на Airbus към САЩ може да бъде застрашен от митата, но и конкуренция в лицето на китайската Commercial Aircraft Corp of China, чийто C-919 летя за пръв път миналата година. Същевременно самолетът се очаква да струва само около 43 млн. долара, което го прави значително по-евтин от Boeing 737 (80 млн. долара) и Airbus 320 (100 млн. долара). Това на практика означава, че двете продуктови категории, в които Европейския съюз реализира най-голям износ към Китай, може да се окажат пряко застрашени.
Така положението, в което се намира европейският бизнес, започва да изглежда все по-мрачно. Старият континент се превръща в зона на все по-тежки регулации, които изкуствено намаляват конкурентоспособността на водещите експортни отрасли. Износът към САЩ е застрашен от търговска война между Вашингтон и Брюксел, което допълнително ще се отрази на бизнес средата в Европа, а за конкурентно предимство под формата на ниски производствени разходи за ЕС изобщо не може да става дума - в това отношение съюзът е далеч зад Китай, който не просто залива останалата част на света с все повече продукти, но започва да произвежда и основните категории стоки, които към момента внася от Европа и САЩ.
Тази ситуация вещае все по-голямо отваряне на ножицата между вноса и износа на европейски стоки към Китай и увеличаване на търговския дефицит, който за последните пет години е нараснал от 137 млрд. евро до над 184 млрд. евро - покачване от 34%. Ако тенденцията продължи да се влошава, негативното салдо не просто ще тежи на статистическото изчисляване на брутния вътрешен продукт, но и допълнително ще влоши ситуацията за компаниите на Стария континент. А проблеми за тях означават по-ниска заетост, инвестиции и заплати. Решението не е Брюксел и Вашингтон да сочат Пекин и да твърдят, че Китай "играе нечестно", а да ревизират политиките, които вече създават трудности пред бизнес средата, за да може Европа да не се превърне в заложник на хроничната неконкурентоспособност.