Кой е факторът, който ще подпомогне реалния растеж?

Мейнстрийм икономистите твърдят, че разходите са в сърцето на икономическата активност, която се представя като поток на парите в кръг. Плащането от страна на един индивид се превръща в приходи за друг и т.н. За разлика от това спестяванията се разглеждат като негативен феномен, тъй като понижават потенциалното търсене на стоки и услуги, пише икономистът Франк Шостак.

Обаче се приема, че ако хората са несигурни за бъдещето, те ще започнат да понижават разходите и да спестяват повече пари. Затова, щом индивидуалните разходи се понижат, това ще влоши ситуацията за други индивиди, които от своя страна трябва да понижат разходите, разсъждават те. Това създава порочен кръг.

Твърди се, че решението на този проблем е централната банка да инжектира пари. Чрез наливането на повече пари в ръцете на хората, доверието на потребителите ще нарасне и те ще започнат да харчат повече, с което кръговият поток на парите ще се рестарира.

Как да защитите спестяванията си от инфлация?

Поскъпването на цените изяжда парите ви

Това звучи много примамливо. Всъщност различни проучвания показват, че по време на рецесия бизнесите цитират именно липсата на доверие на потребителите като основен фактор за слабото си представяне.

Забележете, че този подход игнорира производството на стоки и услуги. Трябва ли да приемаме тяхното наличие за константа? То винаги ли съществува, като единствено търсенето за него се понижава?

В реалния свят някой първо трябва да започне да произвежда, преди другите могат да закупят каквото и да е било.

Например когато пекарят прави хляб, не всичко, което произвежда, е за собственото му потребление. Всъщност повечето от хляба се разменя за други стоки и услуги, създадени от други производители, ако приемем, че чрез производството на хляб пекарят създава търсене за други стоки. В този смисъл, неговото търсене е напълно обезпечено от хляба, който произвежда.

Това, което ограничава производството на стоки и услуги, е бъдещото въвеждане на по-добри инструменти и машини (т.е. капиталови стоки), което увеличава производителността на труда на служителите. Инструментите обаче не са готови предварително - те трябва да се произведат. За да се случи това, хората трябва да насочат потребителски стоки към произвеждащите ги, за да могат те да се издържат в процеса на работата си.

Точно това насочване на ресурси към производства, които ще дадат резултат в бъдеще, е спестяването. Тъй като спестяването позволява да се произвеждат капиталови стоки, то очевидно е в сърцето на икономическия растеж, който позволява стандартът на живот на хората да се увеличи.

Забележете, че спестените потребителски стоки във всички етапи на производството - от производителите на потребителските стоки до добиващите суровините. Също забележете, че индивидите нямат нужда от тези капиталови стоки, а искат потребителски стоки. За да се поддържа техният стандарт на живот, трябва да се произвеждат именно такива.

Да въведем парите в уравнението

Ако в сценария, който разглеждахме току-що, се въведат парите, той няма да се промени изобщо. Парите имат ролята на средство за размяна, позволяващо на произведеното от един човек да се обменя за произведеното на друг. Сами по себе си те не водят до по-голямо количество произведени стоки.

Както пише икономистът Мъри Ротбард: "Парите като такива не могат да бъдат консумирани и не могат да се използват директно като капиталова стока в производствения процес. Затова те са непродуктивни; те са мъртъв актив и не произвеждат нищо."

Инфлация или просперитет: Как централните банки скрито унищожават стандарта на живот

Защо покачването на индекса на потребителските цени е вредно, какво ще се случи с парите и как би изглеждало естественото възстановяване

В този случай, в крайна сметка се обменят реални стоки и услуги за други стоки и услуги, като парите служат просто като посредник. Затова пекарят разменя хляба си за пари, а след това ги използва, за да си купи други стоки и услуги, за които обаче все пак вече е платил чрез хляба си. Парите само подпомагат процеса.

В разрез с общоприетата концепция, не е възможно растежът на икономиката да се постигне чрез печатницата за пари. Когато се напечатат нови пари от централната банка, това създава обмен на нищо срещу пари и след това на пари за нещо реално. Това на практика е размяна на нищо за нещо.

Подобен вид търговия на практика поражда търсене, което надвишава реалното предлагане.

Когато "парите от нищото" увеличат потреблението, те понижават обема на реалните спестявания, които подпомагат производството на капиталови стоки. От своя страна, това подрива производството на стоки и услуги.

Производителите, които са принудени да понижат производството си, следователно, понижават своето търсене на стоки от другите производители. По този начин "парите от нищото", които унищожават спестяванията, генерират свиване на производството изобщо.

Забележете също, че пониженото търсене на стоки не е внезапен каприз на потребителите, а следствие от увеличаването на паричното предлагане "от въздуха". Всеки долар, създаден по този начин, води до понижаване на спестяванията.

Голямата депресия – през 1929 г. и днес

Какви са приликите между тогава и сега и какво можем да очакваме от настоящата криза

Докато реалните спестявания се увеличават, централната банка и властите могат да създават усещането, че печатането на пари движи икономиката. Но илюзията изчезва, когато обемът им започне да се понижава.

Това, което увеличава потокът на произвежданите стоки и услуги, са спестяванията. Те позволяват ръст на продукцията, а също и търсенето на стоки. Не може да съществува търсене, без то да е предхождано от производство. Ако не беше така, бедността в целия свят отдавна щеше да е преборена.