Дори и кратко посещение в Бахрейн ще ви даде чувството, че нещо се променя: пише Хамиш МакРей, икономически анализатор на The Independent. На конференция вчера, на която са присъствали инвеститори от целия Персийски залив, се е посочило, че вярната стратегия е възможно най-диверсифициран инвестиционен портфейл, като богатите араби следва да помислят най-вече за Азия.

Това е важно, защото САЩ разбира се разчитат на спестяванията на производителите на петрол от Близкия Изток, както и на далекоизточните спестявания, за да преодолеят дефицита си по текущата сметка. Една от причините за по-ниския курс на долара през последните дни е, че съпричастността на международната общност към САЩ и към долара е отслабнала.

Дефицитът по текущата сметка на САЩ започна да се стеснява в началото на годината във връзка с прогресивното отслабване на долара. Междувременно бързото развитие на възникващите пазари съхрани високо търсенето на петрол, повиши цените му и вдигна още повече приходите на износителите на петрол.

По данни на последното издание „Световни икономически перспективи", дефицитът на САЩ по текущата сметка е над 1.5% от световния БВП, да, това е световният БВП, не БВП на САЩ.

От другата страна на баланса, излишъкът на производителите на петрол е над 1% от световния БВП. Благодарение на високите цени на петрола, този излишък ще се изстреля още повече, но след време спред МВФ ще спадне, поне като дял в световния БВП. Иначе в доклада на МВФ се предвижда, че цените на петрола ще се понижат бавно, защото ако цените на петрола се задържат на сегашното си равнище, размерите на излишъците на петролните износители ще бъдат подкопани.

Други данни показват влиянието на гореописаните потоци върху запасите от чуждестранни активи. Ситуацията с нетните активи в САЩ се влошава, не само в абсолютни числа, но и като дял от световния БВП. Едновременно с това излишъците на производителите на петрол и възникващите икономики на Азия (главно Китай) продължават да нарастват.

След подобни данни, резонен е въпросът, дали останалият свят ще позволи на САЩ да натрупа нетни дългове, еквивалентни на 12% от свеотнвния БВП? А дали САЩ са склонни да изпаднат в подобна задлъжнялост, особено като кредиторите им са Китай и Близкия Изток? Със сигурност не.

Но ако не искаш да приемеш, че подобно нещо може да се случи, тогава отговори на въпроса каква поредица от събития ще предотврати горният сценарий. Една възможна гледна точка е, че текущата сметка на САЩ ще се коригира по-бързо, отколкото МВФ предполага. Също така, съобщността на инвеститорите от Китай и арабския свят също могат да решат да диверсифицират портфейлите си по-бързо. Ако второто стане по-бързо от първото, доларът ще стане уязвим. Не е необходимо инвеститорите да спрат да инвестират в доларови активи, за да падне доларът. Достатъчно е да продължат да се трупат доларови активи, но по-бавно.

Нека направим пауза за момент. САЩ ще остане относително привлекателно място за чуждестранни инвестиции в обозримо бъдеще. САЩ са огромен и прозрачен пазар и в известен смисъл доларовите активи винаги ще бъдат привлекателни. Това няма да се промени.

И все пак е интересен обхватът, с който сега инвеститорите от Блзикия Изток влагат средствата си в алтернативни активи. Такива алтернативи са недвижима собственост (жилищни и търговски имоти), различни форми на инфраструктура, ресурси. Пресъхването на ликвидността за рисковия капитал и частни инвестиции, което представлява проблем за Лондон и Ню Йорк, за Персийския залив е добра възможност. Колкото по-затегнати са паричните пазари, колкото по-скъпо излиза тегленето на кредит, толкова по-големи стават възможностите пред инвеститорите от Близкия Изток, разполагащи с големи обеми кеш.

Въпросният 1% от световният БВП трябва да си намери някъде подслон. Индия изглежда особено облагодетелстваща дестинация, даже в по-голяма степен от останалата част на Азия. Индия и арабският свят имат силни културни и личностни връзки. Индия се нуждае от инвестиции в инфраструктура. Взаимната изгода е очевидна.

Също така, скоро ще се видят повече пари от Персийския залив и в Европа. Видяхме какво стана с евро в резултат от това изваждане от баланс на инвестиционните потоци между активите в долари и евро. Великобритания също ще бъде привлекателна за тези капитали, защото страната е широко отворена за международни инвестиции

И сега стигаме до най-големия въпрос: колко отворени ще останат Щатите към чуждите инвеститори?

Има една особена област, която може да създае грижи, и това са т.нар. суверенни инвестиционни фондове: фондове натрупани от страни, а не от частни инвеститори, на които е разрешено да инвестират свободно. В САЩ са особено обезпокоени от подобни инвестиции, защото някои от страните инвеститори се раглеждат като врагове на американските интереси.

Основания за притеснения определено съществуват. Чуждите правителства не само могат да мобилизират фондове с по-голям размер, те също така имат различни цели от инвеститорите в частния сектор. Обаче ако се въведат ограничения за суверенните фондове, частните инвеститори също магат да бъдат подплашени, особено ако рестрикциите се поднесат надменно. Надали хората в САЩ имат представа каква дългосрочна вреда нанесе Конгресът с решението от миналата година да блокира офертата на Dubai Ports за P&O с мотива, че последният контролира голям брой пристанища на източнато крайбрежие на Щатите.

От гледна точка на Дубай, тези активи не бяха особено важни и бяха изключени от продажбата. Но да научиш, че не си добре дошъл при хора, за които считаш, че са ти приятели, бе горчив залък за инвеститорите в региона.

Надали инвеститорите от Близкия Изток ще започнат да избягват САЩ. По-вероятно е инвестициите в САЩ да се правят с опасение. САЩ има предимството на размера на пазара си и обща предвидимост на правната система. Заради тези два фактора САЩ можеха досега да предлагат по-ниска възвръщаемост на международните инвеститори, отколкото в друг случай. Сега е напълно ясно, че част от преимуществото се стопява при усещането, че чуждестранните инвестиции може да не бъдат добре дошли. Така че САЩ ще трябва да предлагат по-висока възвръщаемост, за да привличат международните спестявания. Голяма част от спада на долара за тази година в лицето на подобряващата се търговска позиция може да се окаже следствие от въпросното опасение. Това ще наложи по-бързо изравняване на САЩ отколкото в противен случай.

Това може би няма да е нещо лошо. Не е разумно най-могъщата икономика в света да разчита на спестяванията на по-бедните страни, за да поддържа лайфстайла си. Спадът на долара може да принуди страните, които са привързали валутите си към него, да отслабят прегръдката. Това става постепенно в Китай и между впрочем сериозно се разисква в Персийския залив. Но не си струва да искате изравняването да става внезапно. От ничий интерес не е доларът да падне по неконтролируем начин - а тази опасност ще остане, докато САЩ не започне да бъде по-малко зависим от спестяващите в останалата част от света, включително в Персийския залив.