През 1986 г. Виетнам даде началото на "Đổi Mới," - пакет икономически реформи, които създадоха пазарна икономика, но под здравата ръка на Комунистическата партия. Северна Корея притежава необходимите предпоставки за подобна трансформация, но ще трябва да се денуклеаризира.
След години на застой, най-накрая изглежда, че има дипломатическо раздвижване на Корейския полустров. Срещата между Ким Чен-ун и Доналд Тръмп през май - първата между северенокорейски лидер и настоящ президент на САЩ - доведе до обещание за пълна денуклеаризация.
Разбира се, някои приветстват развитието, а други ни напомнят за дългия списък с неспазени обещания на Пхенян. Но дори и този път Ким да има намерение да го спази - и това да доведе до край на международните санкции, Северна Корея ще трябва да намери начин да поправи счупената си икономика. Може ли да използва Виетнам като модел?
През 1986 г. Виетнам даде началото на "Đổi Mới," - пакет икономически реформи, които създадоха пазарна икономика, но под здравата ръка на Комунистическата партия. Правителството сложи край на земеделските кооперативи и позволи на земеделците да притежават земя. Приватизира редица компании и облекчи регулациите за чуждестранни инвестиции, създаде по-добра среда за частния бизнес.
През следващите 30 години икономиката на Виетнам нарасна със средногодишен темп от 6,7%. През 2017 г. брутният вътрешен продукт на глава от населението достигна 2 340 долара, а износът надмина 21 милиарда долара - почти колкото на Австралия и Бразилия. Чуждестранни инвеститори, включително южнокорейските конгломерати като Samsung, изиграха ключова роля в този процес.
На срещата между двете Кореи на 27 април т.г., Ким изрази интерес към следването на подобен модел. Ако Северна Корея - най-изолираната държава в света - реши да тръгне по този път, тя несъмнено ще се изправи пред редица препятствия. Икономиката на страната е планирана централно и отдавна стагнира, записвайки средногодишен темп на повишение от едва по-малко от 1% през последното десетилетие. По последни изчисления на южнокорейската централна банка БВП на глава от населението е едва 1 300 долара.
Санкциите карат икономиката да изнемогва още повече. през 2017 г. брутният вътрешен продукт се сви с 3,5%, а износът се срина с 37%.
Но въпреки нова Северът притежава сравнително добри икономически основи, благодарение на добре образованите работници, множество природни ресурси и географски предимства. Пазарни реформи, които да позволят огромни чуждестранни инвестиции и приемане на технологични новости, ще направят повтарянето на виетнамското икономическо "чудо" възможно. В този сценарий Пхенян ще си осигури двуцифрен ръст на икономиката, който да увеличи БВП на глава от населението до 30 000 долара в рамките на следващите 30 години. Нормализиране на търговията и директните инвестиции с Южна Корея ще осигурят сами по себе си три процента ръст.
Реалният въпрос е доколко Северна Корея иска да поеме по този път. Тук също има причина за оптимизъм, тъй като Ким изглежда по-добре настроен към реформите, отколкото неговите предшественици. Неговата вътрешна политика заложи на развитието на ядрената програма и икономическия ръст, докато баща му вложи усилията си във военната област. Като част от тези усилия, Ким даде повече автономност на фермите и фабриките и отвори някои пазари.
Миналият април Пхенян дори обяви край на тази програма, заявявайки, че е време ресурсите на страната да бъдат фокусирани върху изграждането на икономиката. Докъде се простира това не е ясно, тъй като няма достоверна информация за ситуацията в страната.
За разлика от Виетнам обаче, където имаше колективно ръководство, в Северна Корея един непредвидим тиранин взима всички важни реформи. Това не изключва икономическа реформа, но ако Северна Корея иска да последва пътя на Виетнам, страната ще се нуждае от устойчива политическа и икономическа стабилност.
Но първата и най-важна стъпка е Северна Корея да поеме пътя към денуклеаризацията, което ще намали икономическите санкции. Когато те изчезнат, двете Кореи могат да засилят общите си проекти по редица проблеми. Освен това Пхенян ще си осигури търговия редица други страни и заеми от институции като Световната банка.
Разбира се, вземайки предвид сегашните нарушения на човешките права в режима, ще отнеме доста дълго време преди Северна Корея да бъде третирана като нормална страна. Но това не е причина да изчаква, а точно обраното: това изисква бързи действия, за да тръгне държавата по нов път.
Това, което ще се случи на следващата среща между двете Кореи, ще засяга всички. Затова международната общност ще трябва да накара Севера да "хване" момента, да спре да хаби ресурси и да започне пълна икономическа реформа.
*Лий Йонг-Уа е професор по икономика и директор на Института за азиатски изследвания в Корейския университет. Бил е главен икономист Asian Development Bank и старши съветник по международните икономически въпроси на бившия президент на Южна Корея Лий Мун-Бак.
Текстът е публикуван в Project Syndicate. Преводът е на Money.bg.