Прогнозите за значителен ръст на заплатите в еврозоната доминираха разговорите сред консервативните централни банкери в последните седмици, а самите те призоваваха за намаляване на стимулите, пише Reuters.

Опасенията са, че настоящата висока инфлация, дори да е временна, ще принуди компаниите да увеличат заплатите, което от своя страна ще подхрани допълнително повишение на цените заради увеличеното търсене.

На пръв поглед този страх не е необоснован. Подобна спирала е покачвала инфлацията до неочаквани върхове в миналото, най-видимо през 70-те. Ако това се случи, инфлацията ще застане стабилно над целта на Европейската централна банка от два процента и от своя страна ще я принуди да затегне паричните условия след години на безпрецедентни стимули.

Засега обаче няма доказателства — от данните за заплатите през тенденциите на пазара на труда до исканията на синдикалните организации — които да подкрепят тези опасения.

Растежът на заплатите остава анемичен, макар и част от данните да не дават най-ясната картина заради пандемията. Но исканията на синдикалните организации не впечатляват: особено насред отчетената инфлация в размер на 4,1 процента.

Някои сектори, където най-много липсват квалифицирани кадри, изпъкват. В германската строителна индустрия ръстът на заплатите ще е 3,4 процента догодина, а при търговията на дребно 2,2 процента. Но тъй като инфлацията вероятно ще се запази над 2 процента догодина, то повишението е, в най-добрия случай, умерено.

Контрастът между Европа и САЩ е видим. През миналото тримесечие разходите за труд нарастват с най-висок темп от 2001 г. насам, тъй като компаниите увеличават заплатите заради недостига на служители.

Но в Германия, вероятно най-силният пазар на труда в Европа, повишенията изглежда остават между 1,5 процента и 2,5 процента, което дори е твърде нисък ръст, за да се запази инфлацията около 2 процента, според икономисти. Преди пандемията растежът на разходите за труд в еврозоната бе 2-3 процента, а инфлацията бе далеч от целта на ЕЦБ.

Една от причините е, че синдикалните организации се насочват все по-често към други придобивки — повече свободно време или повече сигурност на работното място.

Самият пазар на труда все още не се е възстановил от пандемията. Заетостта е под нивата от преди кризата, изработените часове са с четири процента по-малко, а 2,5 млн. души все още получават подкрепа от държавата. Някои икономисти посочват, че ръст в заплатите е добре дошъл. "Не трябва да се притесняваме, ако видим знаци за еднократен догонване при заплатите догодина", каза членът на борда на ЕЦБ Фабио Панета.