Преди няколко дни ново проучване на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия показа, че сред най-съществените трудности, които срещат и именно липсата на кадри. От анкетираните 400 компании 72% усещат дефицит на кадри. Отново най-голям проблем е липсата на средни специалисти, които основно са съсредоточени в индустрията. 77% от работодателите не могат да намерят подходящи работници с професионална квалификация.

Този дефицит на кадри не е от скоро, а след кризата в българската икономика структурната безработица стана още по-осезаема. Причините се крият основно в пагубно закъснялата образователна реформа, която води до ниско качество и неадекватност на образованието на пазара на труда. Демографските процеси - отрицателен естествен прираст вече 6-та година и трайно нетно изселване от страната.

Дори вече започналата реформа и новият закон за образованието (чието приемане Европейската комисия препоръчва от години), както и първите стъпки на обучението чрез работа да дадат резултати, то те няма как да се отразят скоро на работната сила. Междувременно, България е на дъното в класациите, измерващи знанията на учениците, а недостигът на кадри се увеличава все повече.

Брюксел разби мита, че България остава без индустрия

Брюксел разби мита, че България остава без индустрия

Безпристрастната статистика разкрива коренно различна картина

През третото тримесечие на 2016 г. недостигът на подходяща работна ръка като фактор, ограничаващ разширяването на дейността на фирмите в промишлеността в България за първи път е над 30% - рекордно високо и силно притеснително ниво. С 31,8% в България три пъти повече фирми от тези в ЕС (10,6%) усещат липса на кадри. Нещо повече - само за последните две години делът им в България нараства пет пъти по бързо от този в ЕС. Отварянето на пропастта се вижда ясно от данните.

Снимка 262119

Недостигът на работна сила с подходяща квалификация се отразява недвусмислено и на икономиката. Пазарът на труда се задъхва, заетостта расте с все по-нисък темп, икономическата активност буксува, особено при младежите, безработицата намалява бавно, много висшисти заемат работни места, изискващи средно образование, а системата на професионалното образование не произвежда подходящите кадри.

Същевременно, натискът върху заплатите расте чрез постоянното увеличение на административно определяните минимална работна заплата и минимални осигурителни прагове. Изкуственото увеличение на доходите допълнително намалява шансовете за включване на пазара на труда, особено на младежите и на работниците с ниска или без никаква квалификация и то при сериозна маса от дългосрочно безработни и слаба икономическа активност. В крайна сметка задълбочаващите се проблеми на пазара на труда и липсата на възможност за решаването им в краткосрочен и средносрочен срок неизбежно ограничава ръста на икономиката в страната.