За проблемите, перспективите и обучението на бъдещи предприемачи, разговаряме с директора на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия Никола Стоянов.

Г-н Стоянов, Какви инициативи на новото правителство и парламент смятате, че ще са от полза за малкия и среден бизнес

На първо място са онези, свързани с усъвършенстването на нормативната база за малките и средните предприятия, действаща към настоящия момент. В този аспект основното, което виждаме като възможност за промeни е в Закона за обществените поръчки, които да позволят на малките и средните предприятия (МСП) да участват реално в тях. В момента достъпът на малкия бизнес до тях е практически ограничен. Много често те не могат да отговорят на финансовите и техническите изисквания на възложителите за оборот и персонал. По този начин възможността една обществена поръчка да бъде спечелена, например, от едно микро предприятия (с персонал от 10 души) е минимална. В някои държави от ЕС има практика около 30% от поръчките да са с гарантирано участие на МСП.

Друго, което може да се направи в подкрепа на малкия и средния бизнес се отнася до Закона за корпоративното подоходно облагане. В него могат да се приемат изменения, които да позволят при реинвестиране на печалбата в иновации и енергийна ефективност тази сума да бъде приспадната от данъчните им задължения. Това изглежда и справедливо на фона на осигурителната ваканция, която се задава за големите инвеститори, която вече е факт за някои предприятия.

Данъкът за едноличните търговци също трябва да бъде приравнен с този на капиталовите дружества и от 15 да бъде намален на 10 на сто.

И накрая най-важното, когато говорим за бизнес средата. Погледнато в перспектива е необходимо предприемачеството да се възпитава още в училището. Свидетели сме на липса на инициативност, която, разбира се, има свои първопричини, свързани с нашето минало. Би било добре интерес към сферата на икономиката и бизнес дейностите да се провокира в по-ранна училищна възраст. В сега действащия закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план липсват мерки, които да са насочени към подкрепа и напътстване на индивидуалния потенциал на младите хора за създаване на собствен бизнес.

Никола Стоянов е завършил 91-ва Немска езикова гимназия "Проф. Константин Гълъбов" в София и право в Софийския университет „Св. Климент Охридски".

Има магистърска степен по немско право за чужденци, както и по европейско и международно търговско право от Ludwig-Maximilians-Universitдt Mьnchen.

От 2004 г. е основател и съдружник на „Лотсе" ООД - консултантска фирма в областта на насърчаването на експорта и интернационализацията с офиси в Италия, Турция и Румъния.

Дружеството е партньор за Югоизточна Европа на национални агенции за подкрепа на експорта в редица държави. От 11 март 2013 г. оглавява Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия.

Какви са критиките към съществуващата нормативна база от страна на МСП?

Законовата система по отношение на данъчната система се оценява най-силно като пречка за бизнеса. Като цяло всички искат по-бързо връщане на ДДС, има проблеми и с бюрокрацията, които се посочват от предприятията. Обаче по този аспект мога да кажа, че България е в по-завидно положение, в сравнение със съседните страни - Румъния, Сърбия и др. Имам непосредствен поглед върху нещата, защото съм ръководил консултантска компания, която има представителства там.

63% от предприятията у нас, според наскоро проведено проучване, поръчано от нашата агенция, твърдят, че имат проблем с лицензионните и разрешителните режими. Тук искам да отбележа, че в предизборните кампании на почти всички партии, участващи в последните избори се заявяваше, че ще бъдат предприети мерки за намаляването на това бреме върху бизнеса.

40% от фирмите недоволстват от търговското законодателство като цяло в този му вид, а над 25% смятат, че защитата на собствеността не е на нужното ниво.

Каква е картината на предприятията в България от гледна точка на размера им и търговската им регистрация?

Около 344 хил. предприятия (малки, средни и големи) са регистрирани през 2012 година. Общо техният брой е намалял незначително с 1.6% в рамките на една година. Това показва, че няма такъв апокалиптичен спад в техния брой вследствие на кризата, за който се говори. От тях 92.1% са микро предприятия, 6.5% малки, 1.2% средни и 0.2% са големите компании. Трудно е обаче да се каже, зад колко от тези фирми стои реална дейност.

По данни на ЕК от 2011 г. огромната част от предприятията са съсредоточени в секторите услуги и търговия, следвани от индустриалните браншове .

Като говорим за общата картина на МСП в България с оглед районите на планиране, искам да спомена за един проблем, който се очертава в последно време. Район Югозападен, в който влиза столицата, вече достига средните европейски нива на производителност. Това обаче се дължи до голяма степен на това, че София е включена в него и съответно движи района напред. В същото време в другите области на този регион нещата не са така добре.

Когато производителността достигне средните европейски нива районът вече по-трудно ще привлича европейски субсидии и за това е необходима нова организация, за да не се прекъсне финансирането към по-слабо развитите области в Югозападния или другите региони на страната.

От друга страна обаче, за да се преместят някой производства в други части на България обаче са необходими стимули.

Какви по-точни стимули имате предвид?

Преди всичко такива, които могат да предложат местните власти. Например по-ниски такси смет. Както знаем, за няколко години те скочиха в пъти, а това отблъсква бизнеса.

А като цяло, според вас, бизнесът от стимули ли има нужда или просто да бъде оставен да си върши работата?

Според мен, нещата са комплексни. От една страна има неща, които могат да бъдат подобрени в областта на административната тежест и улесняването на бизнеса. От друга страна, има нагласа сред значителна част от предприемачите, че държавата ще им оправи бизнеса, което няма как да стане. Държавата има какво да направи да подобри нещата, но е необходимо да се направи много и за това, което говорихме по-рано. А именно, да се изгражда предприемачески дух още от училищата. Отделно и с предприемачите и мениджърите в съществуващите предприятия трябва да бъде проведена обучителна дейност.

Смятате ли, че агенцията може да бъде център на такава просветителска инициатива за предприемачество? Да имате консултантски екипи по места, които да подпомагат бизнеса и всеки кандидат-предприемач.

Убеден съм, че така трябва да бъде и го знам, защото така правят почти всички подобни агенции в Европа. В този ред на мисли смятам, че за младежите трябва да се работи в рамките на образователната система, в училищата, за тези, които искат да започнат бизнес трябва да се предостави възможност да посещават семинари, обучения, курсове. Такива програми трябва да има и за вече стартирали предприемачи.

Силно се надявам да има разбиране за нашето желание да изградим регионални структури, защото всички агенции за насърчаване на малкия бизнес в ЕС, включително и в Хърватия, имат представителства по места. Така ще можем да стигнем до повече хора, а и според оценката на Европейската комисия за прилагането на Small Business Act се препоръчва ИАНМСП да има такива офиси във всичките 28 области.

В по-големите от тези 28 центрове трябва да има зали за обучения, където търсещите информация да могат да я получат.Там, освен нашата агенция, трябва да имат присъствие и всички държавни структури и звена, които имат отношение към малкия и средния бизнес, за да може да се каже на хората - това го прави НАП, това друга агенция, това Българската банка за развитие и т.н.

Освен това в общините трябва да има поне по един служител, който да помага на кандидат предприемачите и вече стартиралите бизнеса си в това да го упъти до най-близкото териториално звено на агенцията. Там всеки, в зависимост от нивото си, ще получи съответната консултация.

Държа да подчертая, че това ще бъде наш основен приоритет. Друг приоритет е да намираме на малкия ни бизнес външни партньори, които да са със силни позиции на съответния местен пазар. Ние ще търсим партньори в развити и слаборазвити пазари, където нашите предприятия могат да изнасят. Още лятото ще акцентираме върху тази точка от нашия план.

Колко души персонал и какъв бюджет има агенцията за година?

55 служители работят в агенцията при бюджет по-малък от 2 млн. лева. В Австрия например, която има сходно по брой население, парите заделени за местната агенция са над 120 млн. евро.

Необходимо е в тази връзка да се мисли, дали не може ИАНМСП да стане първостепенен разпоредител с бюджетни средства.

Какво международно представяне на нашия бизнес планирате в близките месеци?

Агенцията изпълнява проект „Насърчаване на интернационализацията на българските предпрития", финансиран от Европейския фонд за регионално развите чрез ОП „Конкурентоспособност". Общият му бюджет е 27 млн. лева, като около 18 млн. лева са планирани за участия на нашите производители на международни панаири, с изграждане на изложбени щандове и рекламиране на тяхното участие. В следващите 12 месеца планираме да проведем национални участия на нашите компании в 20 панаира в чужбина, на които ще се представя българската продукция. Избрали сме да участваме само на най-големите изложения по браншове - например в Кьолн (за хранително вкусова промишленост) в Хановер (където е най-голямото европейско ИТ изложение CeBIT), както и на редица други по-мащабни прояви.

За следващия програмен период от 2014 г. ще направим тотална ревизия на плановете ни за международни изложения и ще подберем такива от тях, които ще донесат най-добри резултати на нашите представители.