Настоящата публикация е коментар на Джоузеф Стиглиц - професор в Колумбийския университет в САЩ и носител на Нобелова награда по икономика - в превод от CNN Business и списание Finance & Development.
Новият коронавирус не е вирус на равните възможности. Той преследва хора с недобро здравословно състояние и онези, чието ежедневие ги излага на по-голям контакт с другите. А това означава, че заразата се разпространява непропорционално сред бедните, особено в по-бедните страни, но и в напредналите икономики като САЩ, където достъпът до здравни грижи не е гарантиран.
По света се забелязват значителни разлики в начина на управление на пандемията - както по отношение на това колко успешни са били държавите в поддържането на здравето на своите граждани и икономиката, така и в степента на неравенствата, възникнали след избухването на огнищата.
Стиглиц открива причини за тези разлики в няколко фактора: съществуващото състояние на здравеопазването и неравенствата в това отношение в различните страни; готовността на държавите за подобна битка и съответно устойчивостта на икономиките; качеството на обществения отговор, включително разчитането на експертизата на научната сфера; доверието на гражданите в правителствените действия; и не на последно място - как самите гражданите балансират своите индивидуални "свободи", дали подхождат с уважение към другите, признавайки, че техните действия генерират външни ефекти. И все пак изследователите вероятно ще прекарват години, анализирайки силата на различните ефекти.
Към момента две държави показват признаци за вероятни уроци, които е възможно да изпъкнат. Ако САЩ представлява едната крайност, може би Нова Зеландия представлява другата. Това е държава, в която компетентното правителство разчита на науката и голямата експертиза на учените за вземането на решения. Държава, в която има високо ниво на социална солидарност - гражданите осъзнават, че тяхното поведение засяга другите - и доверие, включително доверието към действията на правителството.
Нова Зеландия успя да овладее заразата и работи за преразпределяне на някои недостатъчно използвани ресурси, за да изгради този вид икономика, която трябва да се възприеме от света след пандемията: по-екологична и по-базирана на знанието политика, с още по-голямо равенство, доверие, и солидарност. В работата на страната има естествена динамика. Тези положителни атрибути могат да се надграждат един върху друг. По същия начин може да има неблагоприятни, деструктивни характеристики, които тежат на обществото, което води до по-малко приобщаване и повече поляризация сред хората.
За съжаление, колкото и лошо да е било неравенството преди здравната криза, пандемията разкри нови огромни неравенствата в обществата, а постпандемичният свят може да преживее още по-големи неравенства, освен ако правителствата не направят нещо. Причината е проста - Covid-19 няма да изчезне бързо. И страхът от поредната пандемия ще продължи да бъде налице. Сега е по-вероятно както частният, така и публичният сектор да поемат рисковете по-вътрешно. А това означава, че определени дейности, определени стоки и услуги и определени производствени процеси ще се разглеждат като по-рискови и по-скъпи.
Докато роботите също могат да хванат вируси (бел. ред. - софтуерни вируси), те със сигурност се управляват по-лесно. Така че е вероятно роботите, където това е възможно, разбира се, да заменят хората. Използването на програми като Zoom ще замести голяма част от пътуванията на авиокомпаниите. Пандемията също така разширява заплахата от автоматизация, насочена към нискоквалифицираните служители в сферата на услугите в сектори, при които опитът досега показва, че са били по-малко засегнати - например образованието и здравеопазването. Всичко това ще означава, че търсенето на определени видове труд ще намалее. А тази промяна почти сигурно ще увеличи неравенството, ускорявайки в известен смисъл вече съществуващите тенденции.
Нова икономика, нови правила
Лесният отговор е да се ускори повишаването на квалификацията и обучението заедно с променящия се пазар на труда. Но има основателни причини да вярваме, че само тези стъпки няма да бъдат достатъчни. Ще трябва да има цялостна програма за намаляване на неравенството в доходите.
Нуждаем се от цялостно пренаписване на правилата на икономиката. Например ние се нуждаем от парични политики, които се фокусират повече върху осигуряването на пълна заетост на всички групи, а не само върху инфлацията; закони за фалитите, които са по-балансирани, замествайки тези, които стават прекалено благоприятни за кредиторите и осигуряват твърде малко отчетност за банкерите, които се занимават с "хищнически заеми"; и законите за корпоративно управление, които признават важността на всички заинтересовани страни, а не само на акционерите. Правилата, регулиращи глобализацията, не трябва да обслужват само корпоративни интереси; работниците и околната среда трябва да бъдат защитени. Трудовото законодателство трябва да свърши по-добра работа за защита на работниците и да осигури по-голям обхват за колективни действия.
Но всичко това поне в краткосрочен план няма да създаде необходимото ни равенство и солидарност. Ще трябва да подобрим не само пазарното разпределение на доходите, но и начина, по който преразпределяме. И обратно, някои държави с най-висока степен на неравенство на пазарните доходи като САЩ всъщност имат регресивни данъчни системи, при които хората с най-високи доходи плащат по-малък дял от тях като данъци, отколкото работниците по-надолу по стълбата.
През последното десетилетие Международният валутен фонд призна важността на равенството за насърчаване на добри икономически резултати, включително растеж и стабилност. Пазарите сами по себе си не обръщат внимание на по-широкото въздействие, което произтича от децентрализираните решения, водещи до прекомерно заемане в чуждестранни валути или прекомерно неравенство.
Понастоящем правилата формират много от аспектите на отговорите на икономиките срещу Covid-19. В някои страни правилата насърчават късогледство и неравенства - две характеристики на обществата, които не са управлявали добре здравната криза. Тези страни бяха неадекватно подготвени за пандемията; те изградиха глобални вериги за доставки, които се оказаха недостатъчно устойчиви.
Когато Covid-19 избухна например, имаше американски фирми, които дори не можаха да осигурят достатъчно запаси от прости консумативи като маски и ръкавици, да не говорим за по-сложни продукти като тестове и вентилатори за тези с дихателни усложнения.
В международен план
Covid-19 разкрива и изостря неравенствата между страните, точно както в рамките на страните. Най-слабо развитите икономики имат по-лоши здравни условия, здравни системи, които са по-малко подготвени да се справят с пандемията, и хора, живеещи в условия, които ги правят по-уязвими към заразяване. Те просто не разполагат с ресурсите, с които разполагат развитите икономики, за да отговорят на икономическите последствия. Пандемията няма да бъде овладяна, докато не започне да се контролира навсякъде, а икономическият спад няма да бъде овладян, докато не настъпи стабилно глобално възстановяване.
Ето защо за развитите икономики въпросът е по-скоро на личен интерес, както и на хуманитарна грижа - да предоставят помощта, от която се нуждаят развиващите се икономики и развиващите се пазари. Без тази помощ глобалната пандемия ще продължи по-дълго, отколкото в противен случай, а глобалните неравенства ще нараснат и ще има разминаване в световен мащаб.
Докато Г20 обяви, че ще използва всички налични инструменти за предоставяне на този вид помощ, до момента ясно се вижда, че помощта не е достатъчна. По-конкретно не е прилаган един инструмент, използван през 2009 година, който е и леснодостъпен - издаване на 500 милиарда долара в специални права на тираж (СПТ). Досега обаче не беше възможно да се преодолее липсата на ентусиазъм от страна на САЩ или Индия. Предоставянето на СПТ би било от огромна помощ за развиващите се икономики и развиващите се пазари - без никакви или малко разходи за данъкоплатците в развитите икономики. Още по-добре би било тези икономики да внесат своите СПТ в доверителен фонд, който да се използва от развиващите се икономики за посрещане на нуждите на пандемията.
Също така правилата на играта засягат не само икономическите резултати и неравенствата в страните, но и между страните. А на тази сцена правилата и нормите, регулиращи глобализацията, са от основно значение. Изглежда някои страни са ангажирани с "ваксинен национализъм". Други, като Коста Рика например, правят каквото могат, за да гарантират, че всички знания, свързани с адресирането на Covid-19, се използват глобално.
Пандемията вероятно ще доведе до ръст на дълговите кризи. Ниските лихвени проценти в съчетание с финансовите пазари в развитите икономики, които тласкат заеми и разпиляват заеми в развиващите се пазари и развиващите се икономики, оставиха няколко държави с повече дългове, отколкото същите могат да обслужват, предвид мащаба на предизвикания от пандемията спад. Международните кредитори, особено частните кредитори, вече трябва да знаят, че не могат да изцедят вода от камък. Ще има преструктуриране на дълга. Въпросът е само дали това ще стане подредено, или хаотично.
Докато здравната криза разкри огромните разцепвания в страните по света, самата пандемия вероятно ще увеличи различията, оставяйки дълготрайни белези, освен ако не е налице по-голяма демонстрация на глобална и национална солидарност. Международни институции като МВФ осигуриха глобално лидерство, действайки по начини, които трябва да се дават за пример.
Едва когато доказателствата за различните резултати от моделите станат ясни, може да се говори за промяна в курса. Надяваме се такава да има. Пандемията вероятно ще бъде с нас известно време. А нейните икономически последици - за много по-дълго време. Но все още не е късно за такава промяна на курса.
USD
CHF
EUR
GBP
