Идеята за производство на водород в Русия и за последващия му износ по газопроводната мрежа за Европа е контрапродуктивна, пише РИА Новости, цитирайки известния руски икономист и съветник в "Газпром" - Андрей Конопляник. Неговите експертни оценки, свързани с енергетиката, често водят и до последващата политика на страната.
Според ученият, производството на водород и експорта му ще доведе до огромни разходи за подмяна на съществуващите тръбопроводи и компресорни станции поради химичните свойства на транспортирания газ.
Този месец руското правителство одобри концепция за развитие на водородната енергия. Въпросната концепция определя целите, задачите, стратегическите инициативи и ключовите мерки за развитието на водородната енергия в Русия за средносрочен план до 2024-а година и дългосрочно до 2035-а, както и основните насоки за бъдещето до 2050-а година.
"Вярвам, че руската концепция за водород, одобрена от правителството на 9 август, е, уви, контрапродуктивна в частта, в която основният акцент е поставен върху износа на водород, произведен в Русия към Европа", коментира Конопляник, добавяйки, че това отразява неговото лична гледна точка.
Концепцията предлага да се генерира водород чрез електролиза на вода (т. нар. зелен водород), на базата на ядрени електроцентрали и водноелектрически централи, или от метан (реформиране на пара с емисии на CO2, използвани по различни начини, или пиролиза на метан без емисии на CO2). Руската стратегия за водородна енергия идентифицира 4 експортно ориентирани териториални клъстера: Северозапад, Изток, Арктика и Юг, откъдето се предполага, че произведената водородна или метановодородна смес (MHM) ще бъде транспортирана до Европа и (или) в Азия.
Според Конопляник това ще доведе до колосални допълнителни разходи за модернизация на съществуващата газопреносна система в страната, тъй като транспортирането на водород има коренно различни изисквания за качеството на метала - както за линейната част, така и за оборудването на компресорните станции , газови помпени и агрегати. Всичко това е много скъпо и се дължи на химичните свойства на водорода. Всъщност, ще е необходимо да се създаде изцяло нова газопреносна система - за водород.
"Следователно за Русия, според мен, е много по-целесъобразен различен път. Това е износът на руски природен газ (метан) за Европа чрез съществуващата GTS Русия-ЕС и производството на водород в рамките на ЕС в райони, където търсенето му расте по-бързо, в така наречените водородни долини", смята ученият.
В този случай водородът трябва да се произвежда чрез пиролиза на метан, доставян от Русия и други страни (или подобни технологии за производство на "чист" водород), което изключва директните емисии на въглероден диоксид в цяла Европа. Възможно е също така да се генерира водород в крайбрежните райони на Северозападна Европа чрез метода на парен риформинг на метан с улавяне и изхвърляне на CO2 в изтощените полета на Северно море или да се използва за увеличаване на добива на нефт на същото място на съществуващите полета.
"Според мен това е точно взаимно приемливият вариант за сътрудничество между Русия и ЕС в областта на водородната енергия (по отношение на производството на "чист" водород) и е по-евтин вариант за ЕС за декарбонизация. Oсигурява допълнителна монетизация на природните ресурси на руския газ, което е правилната посока", обобщва съветникът на "Газпром".
USD
CHF
EUR
GBP
