Защитата на домакинствата и компаниите от нарастващите енергийни разходи се покачиха се оказа доста скъпа. Сметката нарасна до близо 800 милиарда евро според анализатори, цитирани от Reuters. Те призоваха страните да бъдат по-целенасочени в разходите си за справяне с енергийната криза.
От септември 2021 г. страните членки вече са заделили или разпределили 681 милиарда евро за преодоляване на енергийната криза. Великобритания е отделила 103 милиарда евро, а Норвегия 8,1 милиарда евро, според анализа на мозъчния тръст Bruegel.
Германия оглави класацията за най-разточителна страна, отделяйки близо 270 милиарда евро - сума, която засенчи всички други страни. Великобритания, Италия и Франция са следващите в списъка. Всяка е похарчила по-малко от 150 милиарда евро. Повечето държави от ЕС са похарчили значително по-малко.
На база на глава от населението обаче Люксембург, Дания и Германия са харчели най-много.
Според Bruegel правителствата са съсредоточили по-голямата част от подкрепата си върху нецелеви мерки за ограничаване на цените на дребно, които потребителите плащат за енергия. Това са намаляване на ДДС върху горивата или тавани на цените на дребно на електроенергията.
Мозъчният тръст съветва тази динамика да се промени, защото държавите няма да могат поддържат такова огромно финансиране.
"Вместо мерки за потискане на цените, които в същността си са субсидии за изкопаеми горива, правителствата сега трябва да насърчават повече политики за ръст на доходите и към стратегическите сектори на икономиката", смята Джовани Сгаравати.
Европейският Север не иска реформа на енергийния пазар
Дания, Германия, Нидерландия, Естония, Финландия, Люксембург и Латвия предупредиха Европейската комисия да не прибързва с реформите в пазара на електроенергия и да се ограничи до по-малки корекции в системата, предаде "Ройтерс".
Позицията им дойде в отговор на призивите на някои държави от ЕС като Испания и Франция за промени в отговор на енергийната криза. Мадрид настоява за преминаване към по-дългосрочни договори с фиксирана цена за електроцентралите - за да се избегнат ценовите пикове.
"Трябва да устоим на изкушението да убием златната гъска, която общият ни пазара за електрическо представлява през последното десетилетие", заяви датският енергиен министър Ларс Аагаард. Според северните страни сегашните механизми дават допълнителен стимул за инвестиции във ВЕИ.
В тяхното писмо се посочва още, че затягането на контрола над енергийния пазар ще има негативен ефект върху инвеститорите.