Инфлацията, която изяжда доходите на населението се превръща в проблем, чието решаване е от стратегическо решение за страната ни. Вече е ясно, че политиката на правителството изразена и с предложението за актуализацияна бюджета не само, че не решава този проблем, но и го задълбочава. Каква е реалната картина в страната и какви мерки трябва да се вземат? На тези въпроси отговори могат да се намерят в изказването на подуправителя на БНБ Калин Христов направено на кръгла маса на тема "Инфлация и икономически растеж. Въвеждане на единната европейска валута в Република България - ползи, предизвикателства и рискове", организирана от Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание, София, 31 май 2022 г. Изказване, което публикуваме дословно:
За да се определят подходящи мерки за ограничаване на инфлацията следва да се разбира нейната природа - кои процеси я определят и как се развиват те във времето.
- Глобални инфлационни процеси
Текущо наблюдаваната инфлация е от най-болезнения и упорит вид - тя е резултат от комбинация от трудно разрешими и задълбочаващи се ограничения по линия на предлагането на суровини, стоки и труд, трайни промени в световните вериги на доставки и неустойчиво високо търсене, породено от грешки в провеждането на паричната и фискалната политика в големите развити икономики, включително САЩ и еврозоната.
Основната част от процесите, които определят инфлацията днес, започнаха още преди разпространеното на COVID-19.
Преди четири години основна тема на дискусии сред провеждащите фискалната и паричната политика беше състоянието на така наречената secular stagnation, в което са изпаднали икономиките на САЩ и еврозоната, и задържането на инфлацията в големите развити икономики, включително в САЩ и Европа, на трайно ниски нива.
Това разбиране бе сред причините за продължителния период на провеждане на силно експанзионистична фискална и парична политика от правителствата и големите централни банки, включително на Федералния резерв и на ЕЦБ, която беше основен фактор за нарастване на цените на финансовите активи и недвижимите имоти.
В резултат на продължаващото неизпълнение на целта за инфлация, в началото на съответно 2019 г. и 2020 г. Федералният резерв и ЕЦБ започнаха процес на преглед на стратегиите си за изпълнение на паричната политика.
Паралелно протичаше започналият от началото на 2018 г. процес на трайна промяна във външнотърговската политика на САЩ, а оттам и в тази на Европа, която се разрасна до така наречената търговска война на САЩ с Китай. Тази търговска война даде началото на промени в глобалните вериги на доставки, водещи до трайно увеличение на производствените разходите на фирмите.
Разпространението на COVID-19 в началото на 2020 г. и предприетите мерки за ограничаването му предизвикаха много голям шок както по линия на търсенето (поради невъзможност за потребление и високата несигурност), така и по линия на предлагането (поради затваряне на производства и допълнителни нарушения в глобалните вериги на доставки).
Централните банки и правителствата и реагираха на тези развития чрез предприемането на ултра стимулиращи мерки на съответно паричната и фискалната политика, включващи масирани покупки на ДЦК, предоставяне на дългосрочна ликвидност на търговските банки при отрицателни лихвени проценти, мерки за субсидирана заетост и преки трансфери към домакинствата.
Тези мерки, в комбинация с постепенното адаптиране на икономическите агенти към ограничителните мерки, доведоха до бързо възстановяване на пазара на труда и на агрегатното търсене, докато предлагането продължи да бъде ограничено поради продължаващите затруднения в глобалните вериги за доставки.
Същевременно, паричната и фискалната политика останаха ултра стимулиращи и след отпадането на противоепидемичните мерки, което доведе до неустойчиво високо търсене на потребителски стоки и услуги, и на финансови активи.
От началото на 2021 г. започна бързо и съществено увеличение на инфлацията в глобален план на фона на продължаващо нарастване на потребителското търсене и нарастващи цени на енергийните и неенергийните суровини.
В допълнение, през съответно август 2020 г. и юли 2021 г. Федералният резерв и ЕЦБ завършиха прегледа на стратегиите си по паричната политика, и дефинираха нови цели за инфлация, които по същество имаха проинфлационен характер.1
През есента на 2021 г. продължаващото високо търсене и съответно увеличение на цените на енергоизточниците допринесе за допълнителното ускорение на инфлацията, особено в Европа и в частност в еврозоната.
През този период Федералният резерв започна постепенно да изтегля стимулите на паричната си политика, докато от ЕЦБ продължиха да поддържат становището си за временен характер на инфлацията и да налагат очакването, че тя ще започне да намалява в началото на 2022 г. без да е необходимо увеличение на лихвените проценти.
Инвазията на Русия в Украйна в края на февруари 2022 г. и предприетите строги противоепидемични мерки в Китай поради разпространението на варианта "омикрон" на вируса SARS-CoV-2 създадоха допълнителен значителен инфлационен натиск в глобален мащаб, вследствие на ограниченото предлагане на енергийни и хранителни суровини на фона на все още продължаващото силно търсене.
През март и май 2022 г. Федералният резерв на САЩ повиши коридора на лихвения процент по федералните фондове със съответно 25 и 50 базисни точки до 0.75-1.00% и обяви, че ще предприеме допълнително затягане на паричната политика на следващите заседания.
ЕЦБ не промени основните лихвените проценти в еврозоната и продължи да осъществява значителни нетни покупки на активи, макар и с плавно намаляващ темп спрямо края на 2021 г., като сигнализира за тяхното преустановяване през третото тримесечие на 2022 г.
В резултат на тези процеси инфлацията в САЩ и еврозоната достигна много високи нива. През април годишният темп на изменение на ценовия индекс на индивидуалните потребителски разходи (PCE) възлезе на 6.6%, спрямо 5.8% в края на 2021 г., като това е най-високата стойност на показателя от януари 1982 г. Към май 2022 г. годишната инфлация в еврозоната, измерена чрез ХИПЦ, e на най-високата си в исторически план стойност от 8.1% (най-висока инфлация е отчетена в Естония (20.1%), Литва (18.5%) и Латвия (16.4 %)).
2. Инфлацията в България
България е малка и отворена икономика. Съответно международните цени на суровини и стоки, както и мерките на паричната политика на ЕЦБ, имат значително влияние върху инфлационните процеси в страната. В условията на недостиг на работна ръка вътрешните фактори, влияещи върху инфлацията, също се усилват значително.
След почти четири години на дефлация между средата на 2013 г. и края на 2016 г., последвани от четири години с умерен темп на покачване на цените (средно 1.9% за периода 2017-2020 г.), инфлацията в България започна да се ускорява значително от началото на 2021 г., като този процес продължава и към момента.
В началото на 2021 г. ускоряването на инфлацията имаше предимно вносен характер и беше движено основно от покачването на цените на енергийните продукти, които се възстановяваха от регистрираните през 2020 г. спадове, свързани с негативните ефекти от разпространението на пандемията от COVID-19.
В рамките на 2021 г. силното възстановяване на глобалната икономическа активност, възникването на затруднения в глобалните вериги за доставки и глобалният недостиг на определени производствени компоненти засили допълнително натиска за покачване на вносните цени и инфлацията в България. През втората половина на 2021 г. международните цени на петрола, природния газ и електричество се покачиха значително над нивата си от преди пандемията, което оказа допълнителен натиск върху производствените разходи на фирмите. Докато в края на 2021 г. инфлацията беше концентрирана главно в групите на храните и енергийните продукти, то от началото на 2022 г. повишенията на цените се разпространиха в кошницата на ХИПЦ, като делът на групите с темп на растеж на цените над 5% се повиши от 37% в декември 2021 г. до 70% през април 2022 г.
Годишната инфлация, измерена чрез ХИПЦ, възлезе на 12.1% през април 2022 г. (спрямо 1.9% през април 2021 г. и 0.0% през декември 2020 г.). Нарастването на цените беше широкообхватно по компоненти и отразяваше поскъпване на стоките и услугите по цялата верига на предлагане - от цените на внасяните стоки в страната, през цените на производител в промишлеността на вътрешния пазар, и цените в търговията на едро и на дребно.
Най-съществено влияние за тези развития оказа повишаването на цените на енергийните суровини (петрол и природен газ) и на храните на международните пазари, чиято възходяща динамика се засили значително от края на февруари 2022 г. в резултат на възникналия глобален шок по линия на предлагането, породен от войната в Украйна.
Базисната инфлация също се ускори, движена от вторични ефекти от повишаването на цените на суровините, но също и от силните разходи на домакинствата и увеличените разходи за труд на единици.
Производствените разходи на фирмите продължиха да бъдат под натиск от растящите разходи за труд поради недостига на работна ръка, който стимулира фирмите да се конкурират помежду си на база на предлаганите възнаграждения.
Недостигът на работна ръка достигна пик преди пандемията, когато 32% от фирмите в България посочваха недостиг на работна ръка като ограничаващ фактор тяхната производствена дейност. Въпреки че през 2020 г. пандемията временно намали затрудненията на фирмите с недостига на персонал както от страна на предлагането, така и от страна на търсенето, наличните данни предполагат, че недостигът бързо се завръща към предпандемичните си нива (26% от фирмите към април 2022 г. посочват затруднения поради такъв недостиг).
Дори и през 2020 г., когато икономическата активност в страната се понижи значително поради негативните ефекти от пандемията от COVID-19, компенсацията на един нает общо за икономиката нарасна със 7.2%.
Осредненият растеж на компенсацията на един нает общо за икономиката през последните 5 години (2017-2021 г.) възлиза на 8.8%, докато този на реалната производителност на един зает е 1.9%, а на инфлацията е 2.1%. Това води до покачване на разходите за труд на единица продукция за фирмите, като съотношението на разходите за компенсации към брутна добавена стойност общо за икономиката се е покачило от 49.4% през 2017 г. до 52.3% през 2021 г., като по този начин доближава средната стойност за страните от ЕС.
Растежът на заплатите, в комбинация с ниските номинални и отрицателни реални лихвени проценти, е и основен фактор за покачването на частното потребление, което е основният двигател на икономическата активност в България през последните години.
За периода 2017-2021 г. кумулативният растеж на реалния БВП възлиза на 6.4%, като приносът на частното потребление е 11.2 пр.п. (кумулативен растеж от 18%). През2021 г. делът на частното потребление в общия БВП възлезе на 59.4% (средно дял от 59.5% за периода 2017-2021 г.).
Под влияние на силното вътрешно търсене, за периода 2017-2021 г. нетният износ имаше отрицателен принос за растежа на реалния БВП. Кумулативният растеж на вноса на стоки за последните пет години възлезе на 18.1%, като по изчисления на БНБ около7.6 пр.п от този растеж представлява внос за потребление. Растежът на вноса на стоки и услуги беше само частично компенсиран от нарастване на износа (кумулативен растеж от 2.2%).
Същевременно инвестициите в основен капитал се понижават за периода 2017-2021 г. с 1.3%, като приносът им към кумулативния растеж на икономическата активност възлиза на -0.2 пр.п. През 2021 г. делът на инвестициите в общия БВП се понижи до 16.6% (спрямо 18.3% през 2017 г.).
Предвид широкомащабното и значително покачване на потребителските цени, цените на производител и проблемите с недостиг на работна ръка в България и покачването на цените за труд на единица продукция, съществуват значителни рискове от формирането на спирала между инфлацията и заплатите, което ще направи овладяването на инфлацията много по-трудно и бавно, дори и при сценарий, в който цените на основните суровини на международните пазари спрат да се покачват.
Негативните демографски тенденции и недостигът на работна ръка ще продължат да оказва натиск върху производствените разходи на фирмите и през следващите години. Дългосрочните демографски прогнози предполагат, че населението в трудоспособна възраст (15-64 години) към 2030 г. ще се свие с 9.1% спрямо 2021 г.
Същевременно структурните промени, произтичащи от войната в Украйна, преходът към въглеродна неутралност в страните от Европейския съюз и заявените намерения на тези страни да намалят зависимостта си от внос на енергоизточници от Русия, са предпоставка цените на основни суровини да останат високи в средносрочен план.
3. Изводи за икономическата политика
Предвид гореизложените фактори и структурните особености на българската икономика инфлацията в страната може да бъде ограничена единствено чрез комбинация от затягане на паричната политика от страна на ЕЦБ, фискална консолидация в България и предприемането на мерки за преодоляване на ограниченията от страна на предлагането, и най-вече ограниченията в предлагането на труд. С оглед на големия дял на частното потребление в структурата на БВП, фискалните мерки за подпомагане на домакинствата следва да са ограничени до мерки за подпомагане на домакинствата с най-ниски доходи. В противен случай, мерки на фискалната политика за подпомагане на всички домакинствата ще действат проинфлационно и могат да създадат рискове за формирането на инфлационна спирала и подкопаване на устойчивостта на публичните финанси.
USD
CHF
EUR
GBP
