Русия е длъжна да реши дали е бедна, или богата. От това зависи бъдещето ѝ

Бедна или богата държава е Русия? Членовете на руския елит спорят по въпроса, а отговорът е важен за посоката на страната след края на ерата на Путин.

Миналата седмица Анатолий Чубайс, архитект на болезнените икономически реформи, осъществени след разпадането на Съветския съюз, изнася спорна реч на икономически форум в Москва. Той твърди, че Русия е една от най-неефективните в енергийно отношение икономики в света, отчасти защото енергията в страната е евтина и никой не си прави труда да я пести.

Чубайс, който е част от администрацията на президента Борис Елцин, а сега управлява "Роснано", финансирано от правителството дружество, инвестиращо в иновации, все още е омразна фигура за мнозина, които го смятат за безмилостен неолиберал. Мнозина възприемат думите му като призив за повишаване на цените на енергията и го разсипват от критики в социалните мрежи.

Но не спорните му коментари за цените на енергията предизвикват най-интересния дебат. Това, което провокира последвалата полемика, е твърдението му, че "Русия е бедна страна, значителна част от населението живее в бедност или в крайна бедност".

Това предизвика гневна реакция от страна на Мария Захарова, говорител на руското външно министерство и едно от най-забележимите публични лица от администрацията на президента Владимир Путин.

"Русия е изключително богата страна. А защо "значителна част от населението живее в бедност или в крайна бедност", бих искала (да получа) подробен отговор от човек, който е бил член на правителството и висш мениджър на ключови части от националната икономика и индустрия в продължение на десетилетия", пише Захарова във Facebook.

Това е отчасти е спор между поколенията: Чубайс е на 63 години, а Захарова - две десетилетия по-млада.

Нейното поколение апаратчици смята Русия за изключително богата страна, за която нито един проект не е твърде голям. Зимни олимпийски игри в субтропичен район на цена от 50 млрд. долара? Разбира се! Световно първенство по футбол? Отменато. Амбициозни мостове, тръбопроводи, чуждестранни военни кампании? Няма проблем. Винаги има пари, за да помогнем на съюзниците, да нараним враговете и да рекламираме величието на страната пред света.

Липсващото богатство на Русия показва как Путин поддържа властта си

Кремъл е разпрострял мрежата си от олигарси по света и я използва за геополитически цели

За поколението от епохата на Путин, богатството винаги го е имало; то просто е било забутано и използвано по грешен начин в началото на постсъветския период от некомпетентни или мислещи само за себе си предшественици.

Поколението от държавни служители, към което принадлежи Чубайс, вижда нещата по различен начин. В пост във Facebook той отговори, посочвайки, че през 1991 г.:

Средната заплата е 12 долара на месец, рублата не е конвертируема в други валути, частното предприятие е престъпление, "Сбербанк", която държи спестяванията на всички руснаци, е във фалит, икономиката се свива с 10-12% годишно, инфлацията е над 100%, а магазините са празни.

По времето, когато Захарова започва кариерата си, припомня Чубайс, повечето от тези проблеми са преодолени благодарение на създаването на пазарна икономика и възкресяването на частната собственост.

Захарова не е съгласна с това. Тя изтъква, че започва кариерата си в Министерството на външните работи през 1998 г., когато Русия спира да плаща вътрешния си дълг и обезценява рублата. "Не отговорихте на моя напълно конкретен въпрос, защо хората живеят в бедност в богата страна", пише говорителката.

Чубайс парира с саркастично "предаване", казвайки й: "Мисля, че сте най-добрата в своето поколение в изкривяването на фактите." Захарова сложи край на спора, като саркастично прие капитулацията.

Но това е нещо повече от рядко публично противопоставяне между висши руски чиновници от различни поколения: същественият спор не е приключил.

Русия трябва да бъде управлявана по два начина, като бедна и като богата държава, защото тя е и двете. Над 19 млн. души, или 13% от населението, имат доходи под официалния минимум от около 150 долара на месец. Това е крайна бедност по стандартите на развитите страни.

Приятелят на Путин с най-мрачната прогноза за Русия

Санкциите на САЩ костват 0,5 пр. п. ръста на БВП

От друга страна, ресурсното богатство на Русия е огромно; тя не просто има най-големите запаси на природен газ в света, но и най-голямото население на интернет потребители в Европа и по-високи академични резултати от половината от развитите страни.

Управляването на страната като богата е нещото, което прави Путин през последните години, като харчи свободно за огромни проекти, представителни събития и демонстрации на власт. Това не е нищо друго, освен инвестиция в националната гордост и мотивационно упражнение.

За Захарова, която е професионалист в пропагандата, това упражнение е смисълът на нейната работа; за Путин то има предимство пред по-светските цели. Въпреки че икономическият растеж е изчерпан, страната все още има много ресурси, с които управляващият елит може да продължи да заслепява света или поне да се опитва да го прави.

Всеки осъзнава, че силата и блясъкът са до известна степен илюзорни, но всеки голям проект предизвиква истинска хищническа лудост, защото парите са реални за получателите. За останалото има огромен и добре oхранен апарат за сигурност, който ще ги държи под контрол.

Втората световна война все още преследва Путин и икономиката на Русия

Демографската криза, причинена от конфликта, ще изтрива по 1% от ръста на БВП през следващите години

Управляването на Русия като бедна страна, в която няма достатъчно от всичко, би било напълно различно упражнение.

Опасенията като енергийната ефективност ще излязат на преден план. Същото се отнася за справянето с бедността и неравенството. Големите проекти ще трябва да се отложат, за да се обърне внимание на болезнено ниското класиране на Русия по разходи за образование.

Реториката на правителството ще трябва да се върне към 90-те години, когато идеята беше Русия да се бори за нормалност, а не за господство. Смирението - някои биха го нарекли самоунижение - ще се върне.

Икономическата дилема на Путин

Или как западните санкции помагат на руската икономика

Вероятно съществува някакво щастливо средно положение, но досега постсъветска Русия познава само двете крайности - като се фокусира или върху хляба, или върху цирковете.

Постигането на правилния баланс ще бъде ключов въпрос за елита на страната в епохата след Путин. Водещите фигури ще трябва да решат каква страна е възникнала от трите постсъветски десетилетия - обедняла, която вика за по-голяма ефективност, заплашена от оскъдица, или богата и горда, поела по пътя към величието.

Леонид Бершидски е руски журналист, който живее и работи в Берлин. Той е колумнист на Bloomberg. Преводът и заглавието са на Money.bg.