Малките и средни предприятия в Русия трябва да допринасят за една трета от икономиката на страната до 2024 г., според последния план на президента Владимир Путин, припомня Deutsche Welle. Към днешна дата по-малкият бизнес носи едва една пета към БВП и делът намалява от началото на пандемията.
"Не слушайте какво говори Путин, а гледайте какво прави", казва Нигел Гулд-Давиес, старши сътрудник в International Institute for Strategic Studies.
За голяма част от малките и средни предприятия корупцията е огромен проблем. "Практически те са обезсърчени да растат. Когато пораснат и попаднат под радара, те често се превръщат в мишена на, реално погледнато, държавен обир", казва той.
Ювал Вебер, председател на Russian Military and Political Strategy в американския университет Marine Corps University, е съгласен. "Най-голямата пречка пред растежа от малка до средна компания и от средна към голяма е нуждата предприемачите да включат представители от правителството и разузнавателния сектор, които да им "помогнат да упралвяват" растежа".
Краят на растежа на малките и средни предприятия означава още, че пропастта между държавните и свързаните в Кремъл компании и малкият бизнес се разширява насред пандемият. По данни на държавната статистическа служба от анкета, проведена сред 55 хил. корпорации, показва, че печалбите спадат с 40%. В същото време Fitch прогнозира 8% спад сред 62-те най-големи компании, които следи.
Появяват се и притеснения от "зомби компании", които остават на повърхността благодарение на евтините пари. Една от всеки четири компании успява да се задържи благодарение единствено на наложения през април м.г. мораториум върху фалитите, който изтича този февруари.
По време на пандемията Кремъл не използва огромните си резерви, за да подкрепи малките и средни компании. В суверенния фонд на Русия има около €145 млрд.
В САЩ помощите заради пандемията достигнаха 12,4% от БВП, в еврозоната 15%, а в Япония - 20%. В Русия общият пакет бе между 2% и 3% от икономиката, а от него едва $80 млрд. бе за бизнеса. Кремъл отложи и данъчни плащания, а местните власти замразиха наемите за магазини и малки офиси.
Какво ще се случи, когато правителствената помощ приключи? Вместо на правителствени разходи, Москва разчита на 145-те милиона руснаци да разтворят портфейлите и да изкарат страната от рецесията. Правителството окуражи и бизнесът и потребителите да теглят кредити. И така корпоративният дълг нарасна с 14% до края на третото тримесечие на 2020 г., а този на домакинствата се покачи с 9,8%. Общата задъжнялост на бизнес и граждани нарасна с между 7 трлн. и 8 трлн. рубли.
В повечето страни от региона растежът след колапса на Съветския съюз дойде благодарение на малкия и среден бизнес. Не и в Русия, посочва Гулд-Давиес.
"По ирония на съдбата по-малкият дял на малките и средни предприятия означава, че спадът на икономиката в Русия бе по-малък", посочва Елина Рибакова, зам.-главен икономист в Institute of International Finance (IIF).
Но фискалният консерватизъм на Русия ще натежи над бъдещия растеж, посочи и Световната банка в скорошен доклад. Последният тригодишен план на правителството показва, че страната ще се завърне към затягането на коланите, което характеризираше периода преди пандемията.
Вебер посочва, че наличието на стотици милиарди долари, заедно с други конвертируеми валути и злато, е изключително важно за елита на Русия и възприятието им за суверенитет. Вероятно това се дължи отчасти и на нисите фискални резерви, които ограничиха възможните ходове пред Михаил Горбачов и пред Борис Йелцин преди дефолта от 1998 г.
"Наличието на значителни резерви помогна на страната по време на глобалната криза от 2008 г., както и по време на двойния шок от 2014-15 г., когато цените на петрола се сринаха, а на страната бяха наложени санкции", посочва още той.
Натрупването на значителни резерви е ключова политика на Путин от идването му на власт и той спазва тази линия стриктно. "Изключително необичайно е за авторитарните режими да не се поддават на полпулистки харчове, за да си купят подкрепа", казва Гулд-Давиес.
Но "в средносрочен план Русия трябва да намери нов източник на продуктивност и той може да се крие в малките и средни предприятия", казва Рибакова. "В продължение на години страната разчиташе на приходите от суровини. Но е нужна диверсификация на икономиката и намаляване на зависимостта от суровините. Кремъл просто още не знае как да използва малкия и среден бизнес ефективно".