Вчера по същото време, когато Тони Блеър отпътуваше от Вашингтон в края на последната си визита в качеството си на премиер-министър на Великобритания, администрацията на Буш упорито се бореше с борбата срещу измененията на климата.

По-малко от 24 часа по-рано Блеър призова президента Джордж Буш за американската подкрепа и държавна помощ за предотвратяване на глобалната екологична катастрофа. Изглежда призивите са били отправени към хора без уши. Докато Буш по време на разходката в розовата градина на Белия дом превъзнасяше приятеля си, делегацията на американския президент на срещата на ООН в Бон усърдно работеше да възпре какъвто и да е прогрес по схемата за търговия с въглеродни кредити и въвеждане на максимални допустими стойности за емисиите.

Харлан Уотсън, преговарящият за климата от страна на Буш, е отхвърлил всички предложения за ограничения за емисиите в САЩ или евентуално участие в търговията с въглеродни кредити. „Това не е нашият дневен ред".

През последните две седмици водещи учени и политици заседаваха в Германия, за да положат основите на ново международно съглашение - „синът на Киото", международен протокол, целящ намаляване на вредните емисии от парникови газове. Преговорите се провеждаха на фона на по-ранния доклад на икономистите от Междуправителствения екип за промяната в климата (IPCC), че емисиите парникови газове, които водят до затопляне на атмосферата, могат да се поставят под контрол - но само ако правителствата действат своевременно.

От дълго време Блеър се бе ангажирал да промени скептичното отношение на администрацията на Буш относно промяната в климата. Но американският прогрес досега се е ограничавал в реторичната сфера.

В четвъртък Буш каза, че той и Блеър са говорили за промяната в климата: „Отделихме много време на промяната в климата. И аз съм съгласен с Премиер Министъра, както и завих публично, че това е сериозен проблем и САЩ го приемат на сериозно". Блеър приветства този коментар и каза в отговор: „Важното нещо е, че виждаме как става възможно хората да стигнат до съглашение за бъдещето, което ще ни помогне да намалим емисиите на парниковите газове".

Междувременно, далеч от камери и прожектори, делегацията на САЩ в Бон отряза възможността за какъвто и да е прогрес за ограничаване на емисиите и търговия с въглеродни кредити. Бе казано: „Не вярваме, че целите и времевите графици са важни, нито пък глобалните ангажименти и система за търговия. Важно е да не се застраши икономическия ръст".

Говорейки под защитата на анонимността, един от главните преговарящи за климата, страна в преговорите, е казал, че САЩ дори са възпрепятствали прогреса на международен протокол-наследник на договора от Киото, който трябва да се придвижи напред по време на срещата в Бали по-късно през годината.

Не очакваме голяма промяна на позицията им, но трябва да ги накараме да спрат да развалят целия прогрес, който сме постигнали с другите", казал е източникът.

Климатичният посланик на Буш, Уотсън, се е проявил още повече, заявявайки, че било прибързано да се обсъжда как протоколът от Киото би могъл да се подобри. Но какво касателство има той към проблема, след като страната му, най-голям замърсител в света, не иска и да чуе да сложи своя подпис под него!? А дори да подпише някакво международно споразумение, виждайки връзката между реторика и практика в американската политика, можем ли даже да се надяваме и да го изпълнява?

Кевин Конрад, главен преговарящ от Папуа Нова Гвинея, най-активната от бедните страни, е казал, че САЩ са импотентни по въпросите за промяната в климата, а импотентността им идва от политическия връх.

„Има огромна разлика между реторика и реалност", казал е Конрад. „Да кажеш, че се отнасяш много сериозно, но да не направиш нищо сериозно за да постигнеш нещо. Лисващото звено е Белият дом, където няма никаква визия и посока".

Сега има широк консенсус, че пазарите - във формата на глобално регулираната търговия на въглеродни кредити - са пътя да се постигне намаляването на емисиите. Обаче през тази седмица делегацията на САЩ настоя, че им е необходима по-нататъшна техническа работа, преди да започнат преговори за наследника на протокола от Киото - стъпка, която може да отложи всеки прогрес с години.

Подобно отлагане може да бъде опустошително за усилията да се спре изсичането на гори, което е един от най-главните фактори на глобалната екологична криза. Горите на света, които се разрушават, за да се снабдяват нашите пазари с евтина дървесина, растителни храни и месо, хартия и нови биогорива (и да се пълнят с пари джобовете на дърводобивното лоби) побират два пъти повече CO2 отколкото вече има в атмосферата, но не са включени в протокола от Киото. Срещата в Бон си бе поставила за цел да стори първата крачка да се спре разрушаването им.

Ендрю Митчел, директор на програмата Global Canopy, сдружение от водещи специалисти по дъждовните гори, каза: „Това е бягане от задължение по промяната в климата. Америка трябва да спре да използва технически извинения, с които препречва прогреса и да се концентрира върху постигането на нашите цели, които имат пророчески смисъл. Всяка година, в която споразумението остава непостигнато, факторът глобално затопляне са засилва, а поредните 8 милиарда тона CO2 и биоразнообразие, задушаващо се в пушеци, означават трагедия за дъждовните гори в света".

По материал на The Independent