Битката кой да замени Иран като ключов доставчик на най-големия вносител в света става ожесточена. Саудитска Арабия се опитва да се възползва и да попълни оставената "дупка" - по данни на Министерство на петрола на Иран страната вече изнася само по 266 хил. барела петрол, срещу 2,5 милиона барела преди влизането в сила на американските санкции, пише OilPrice.com.
И макар да се очакваше Рияд да поеме доставките, Саудитска Арабия съвсем скоро може да бъде изпреварена от двата си най-големи конкурента на световния петролен пазар - САЩ и Русия. Руската петролна индустрия, която успя да се възстанови от скандала със замърсяването на петролопроводите, се връща като сериозен играч на азиатския пазар. Производството в САЩ също не спира да расте.
В периода от януари до май държавната компания на Саудитска Арабия Saudi Aramco се утвърди като сериозен доставчик на петрол за Китай, която е най-големият консуматор в Азия. По последни данни на Администрацията на митниците в Китай суровият петрол внесен от Саудитска Арабия възлиза на 223,858 милиона барела, което с 9,8% повече спрямо миналата година.
Положителните данни обаче се дължат на два нови независими клиента - китайските рафинерии Zhejiang Petrochemical и Hengli Petrochemical. Hengli, чийто общ капацитет е 400 000 барела на ден, е подписала договор с Aramco през 2018 година за купуването по 130 000 барела на ден. А Zhejiang Petrochemical, която също има капацитет от 400 000 барела на ден, се е споразумяла да купува по 116 000 барела от саудитската държавна рафинерия през определен период от време.
Без тези две сделки Saudi Aramco щеше да отстъпи лидерската си позиция като основен доставчик за Китай на Русия, която е доставила 220 милиона барела и по този начин е държала 14,6% от китайския петролен пазар в периода от януари до май. Подобна е ситуацията и с другите азиатски потребители на петрол. Южна Корея е закупила 126 648 барела суров петрол от Саудитска Арабия през същите месеци, което е с 1,2% по-малко от 128.229 милиона барела за същия период година по-рано. А Япония е внесла с 5,5% по-малко петрол от януари до май в сравнение със същите месеци за предходната година.
За Русия настоящата сделка с ОПЕК дава много повече гъвкавост на страната, отколкото на Саудитска Арабия.
"Русия произвежда каквото и когато поиска, вземайки предвид първо динамично променящата се цена на петрола, а не промените от сделката ОПЕК+. Според програмата Саудитска Арабия трябва да запази постоянните си доставки на петрол, както останалите държави от ОПЕК, докато Русия само трябва гласно да заяви съгласието си за дадено предложение. Русия може да повлияе на цените, за да се понижат, ако това стане необходимо. Кремъл бе и първият от големите производители на петрол, с изключение на САЩ, който искаше да се възползва от дефицита, предизвикан от американските санкции срещу Иран. Нейният "източен нефтопровод" (ESPO) ще се окаже много добър заместител на иранските доставки в Азия", казва Сам Барден, главен изпълнителен директор на компанията за енергийна търговия SBI Markets.
Стратегията на Русия да стигне до пазара в Азия и в частност до Китай е стартирана още през 2010 година с прокарването на тръбопровода "Източен Сибир - Тихи океан" или "източен нефтопровод". Той позволява големи количества петрол да се доставят директно до Азия, а през януари миналата година, съоръжението бе развито с инсталирането на още една успоредна тръба.
Проектът позволява на Китай да внася 30 милиона тона петрол на година или 600 000 барела петрол на ден от Русия, казва Мехрдад Емади, ръководител на компанията за оценка на риска и консултации за енергийните деривати Betamatrix.
Първоначалната идея е била увеличаването на нуждите от петрол в Азия да се задоволи с доставки от Източен Сибир, но те не са се осъществили толкова рано, колкото е било необходимо. Затова е било наложително да се направят промени в доставките на суров петрол за Европа както по отношение на количеството, така и на качеството. Така до края на 2017 година износът на петрол през ESPO е нараснал четири пъти до 1,2 милиона барела на ден спрямо количеството от 2010 година. Русия очаква доставките да нараснат до 1,6 милиона барела на ден през 2020 година. За да се постигне тази цел обаче страната, разчита и на тръбопровода Сковардино-Махе, разработен в последствие от вече готовия ESPO, както и на доставки чрез пристанището Козмино в Тихия океан.
Този стремеж да се завладее по-голяма част от пазара на Азия, особено Китай, беше ключова причина за спада на качеството на нефта в потоците през тръбопровода ESPO към Европа още преди открития замърсен петрол в руските барели.
Предвид логистичните подобрения, които направи Русия след замърсяването и още по-близките ѝ отношения с Китай, проектът "Power of Siberia", който ще свързва чрез тръбопровод двете страни, е готов на 99%.
Въпреки това голяма част от независимите рафинерии в Китай предпочитат да използват ESPO. През юни "източният нефтопровод" беше основният канал на доставки до независимия сектор в Пекин.
Желанието да бъде завзета по-голяма част от азиатския пазар - особено Китай - бе и причина за намаляване на качеството на петрола, пращан към Европа. Още през 2017 г. руската "Транснефт" предупреди, че съдържанието на сяра в износа към Балтика ще достигне критичните нива от 1,8% - точно на ръба на позволеното.
Решението на държавните компании да купуват петрол от Русия бе подхранено и от рисковете, свързани с правенето на бизнес със Саудитска Арабия, включително заплахите за удари от страна на Иран, както и възможността Рияд да атакува южен Ирак.