Изглежда, че сметките на Саудитска Арабия са на път да излязат: заклетият враг - Иран - не печели достатъчно от износа на петрол след отмяната на санкциите, тъй като Рияд не желае да свие производството на суров петрол. Но най-вече саудитците се доближават така до другата си заветна цел - да изтласкат от пазара американските си конкуренти, добиващи петрол и газ по метода на фракинга.

Ниската цена на петрола иска жертви. Все повече американски петролни фирми са принудени да обявяват фалит заради ниската цена на суровината. Почти 60 петролни и газови компании в САЩ дотук са потънали. Последните жертви в този списък са Midstates Petroleum и Ultra Petroleum, които миналата седмица също обявиха фалит.

Ниските цени са проблем най-вече за по-малките фирми. Големите играчи на пазара - Шел, Бритиш петролиум, Ексон - успяват засега да компенсират загубите си чрез натрупаните резерви. Фракингът, при който се използват високо налагяне и химикали за извличане на петрол от шистите, е не само оспорван от еколозите, но и много скъп метод. И в момента не си заслужава да се инвестира в него. В зависимост от дълбочината на сондажите и състоянието на шистовите скали, разходите за един барел петрол възлизат между 40 и 70 долара, твърдят експертите. А на пазара в момента един барел петрол струва 40 долара.

Нерентабилно производство

За да намалят загубите си, фирмите би трябвало да свият още повече добива на петрол и природен газ чрез фракинг. Но не го правят, защото те не са задлъжнели само към банките, а са издали и корпоративни облигации с висока лихва. Експертите твърдят, че фракинг-фирмите продължават да добиват петрол, за да се докажат пред кредиторите си. Някои от тях вече са принудени да отделят до 50 процента от оборота си за обслужване на дългове и лихви. В същото време срещат все по-големи трудности да се финансират - банките отпускат по-трудно нови кредити, а на борсите компаниите реализират драстични загуби: от юни 2014 г. насам борсовата стойност на американските енергийни фирми е спаднала със стотици милиарди долари.

Най-вече Wells Fargo, една от големите американски банки, е раздала много кредити на фракинг-фирми. Междувременно тези кредити бяха класифицирани като проблемни, а през първото тримесечие на тази година те са достигнали сумата от 30 милиарда долара - увеличение с 62 процента, след като в края на 2015 година проблемните кредити на банката възлизаха на 18,5 милиарда долара. Досега Wells Fargo е отпуснала общо 43,5 милиарда долара кредити на петролната и газова индустрия.

Лешоядите кръжат

Интернет-порталът "finanzmarktwelt.de" пише, че лешоядите вече се въртят около "труповете". Частни фондове във Великобритания и САЩ държат готови 100 милиона долара в брой, за да могат да участват в предстоящите принудителни търгове. "Ако изчакат още няколко седмици или месеци, докато някои фирми фалират, тези фондове ще могат да изкупят на безценица фирмените акции и да закупят добивните платформи за жълти стотинки", твърди сайтът. В тази връзка "Зюддойче цайтунг" пише, че бумът на фракинга в САЩ не е отминал, а само прави известна пауза.

Което, разбира се, е малка утеха за многото дребни акционери. Те са закупили високолихвени акции, които сега нямат никаква стойност. Лицензите за добив и техниката са в ръцете на други, които при следващия бум, когато цената на петрола се повиши, ще започнат да действат без да плащат лихви и главница за досадните фирмени акции.

Ще излязат ли сметките на Рияд?

Не допуска ли Рияд отново същата грешка? Вярно е, че много американски фирми, добиващи петрол чрез фракинг, изчезнаха от пазара. И сигурно ще бъдат последвани от още. Но когато технологията на фракинга вече е развита, той не може да бъде унищожен. Това които се случва в момента с него, е малка пауза. Когато цените на петрола отново тръгнат нагоре, фракингът пак ще стане рентабилен.

Саудитска Арабия вече веднъж се опита да изтласка конкурентите си от пазара, използвайки същия механизъм - да наводни международните пазари със суров петрол: в средата на 1980-те години саудитците понижиха цената на петрола с 60 процента, за да изтласкат по този начин производителите в Северно море с техните сравнително скъпи платформи. Без особен успех, както знаем, тъй като и до днес въпросните платформи са си там и добиват ли добиват петрол.