Възможно ли е ЕС да смете проблема си със CO2 под килима (земята)?

Еврокомисарят по въпросите на климата и енергетиката Мигел Ариас Канете призова ЕС да поеме водеща роля и да се стреми към нулево ниво на вредни емисии до 2050 г. в стратегията си за климата, публикувана в сряда, пред ключовите разговори в ООН за ограничаване на глобалното затопляне. Канете каза, че блокът трябва да бъде пример на преговорите за климата през следващата седмица в Полша, пише Reuters.

Стратегията бе публикувана в сряда, като бяха посочени 8 плана за намаляване на емисиите - два от които очертават курс за Европа, който да я направи неутрална спрямо климата, като абсорбира толкова парникови газове, колкото емитира.

Съгласно законодателния пакет в областта на климата, приет след Парижкото споразумение от 2015 г., ЕС определи нови цели за енергоспестяване, възобновяеми източници на енергия и емисии от транспорта. Те ще помогнат на блока да продължи да намалява емисиите с 45% до 2030 г. и 60% до 2050 г.

Въпреки това европейските правителства са разделени по въпроса как да се постигне баланс между политиката в областта на климата и защитата на секторите с висока заетост, като производителите на автомобили и добива на въглища. Някои от тях, включително и Германия, се борят да постигнат заложените лимити.

Всички планове, представени в сряда, предсказват увеличение на потреблението на електроенергия, но някои от тях разчитат в по-голяма степен на съхранението, а други по-скоро на алтернативни горива като водород.

За да се постигнат нетни отрицателни емисии, блокът ще трябва да инвестира повече както в геоложко съхранение на въглероден диоксид, така и в биогорива, но и в насърчаване на потребителите да променят навиците си.

Европейската комисия се надява, че публикуването на дългосрочната стратегия ще вдъхнови националните правителства да изготвят свои собствени планове до края на 2019 г. за постигане на настоящите цели на блока в областта на климата.

Геоложко съхранение на въглероден диоксид

Когато страните се съберат в неделя в Полша, за да се съгласят как да намалят въглеродните емисии, норвежкия нефтен консорциум ще предложи решение: "изпомпвайте към нас излишния си въглероден двуокис и ние ще го съхраним за вас."

Еколозите се безпокоят, че скъпата технология, известна като Геоложко съхранение на въглероден диоксид (carbon capture and storage - CCS), ще запази статуквото на използване на изкопаемите горива, когато са необходими бързи и дълбоки съкращения, за да се ограничи глобалното затопляне.

Заедно със Съединените щати, Норвегия е една от страните в челните редици на CCS, като се осланя на 20 години опит в сферата - отклонявайки въглероден диоксид от огромното си производство на газ и използването му, за да изтласка трудно достижимия петрол от застаряващи полета.

Защо Норвегия иска замърсения въздух на другите страни?

И какво ще прави с него

Осло планира, по своите думи, първият жизнеспособен проект за използване на технологията за ограничаване на емисиите от промишлеността, взимайки въглероден диоксид от промишлени предприятия в страната и чужбина и съхранявайки го постоянно в празни петролни резервоари под морското дъно.

Сравнително малкият мащаб на проекта, заедно с нерешения проблем на това кой ще плати за него, изтъкват пречките пред прилагането на технологията в действие.

Организатори на проекта "Северни светлини" на стойност 1,6 милиарда евро (1,8 милиарда долара) твърдят, че могат да съхраняват около 5 милиона тона емисии годишно от норвежки заводи за производство на електроенергия, цимент, както и емисии от други страни.

Това е малка част от 6 милиарда тона годишно, които ще трябва да се съхраняват до 2050 г. според Международната агенция по енергетика, която координира енергийната политика на индустриализираните държави.

По-ранните опити за финансиране на геоложко съхранение на въглероден диоксид в Европа до голяма степен са се проваляли.

Около света работят осемнадесет големи съоръжения за съхранение на въглероден диоксид, според Глобалния институт за улавяне и съхранение на въглероден диоксид, който предвижда, че до 2040 г. ще бъдат необходими 2500 съоръжения, които да съхраняват 1,5 милиона тона годишно.

Страни като Алжир и Япония работят с Геоложко съхранение на въглероден диоксид но само две от проектите по света са разположени на електроцентрали, а биха могли да бъдат много повече.

Безопасност

Списанието за изследвания и иновации на ЕС Horizon писа вчера, че се провеждат тестове, за да се установи дали технологията може да бъде не само ефективно, но и напълно безопасно решение.

Основно безпокойство представлява възможността от изтичане на въглеводород от подземните резервоари в заобикалящата среда и замърсяване на близки водоизточници.

Учените в проект, наречен ENOS, провеждат изследвания в пет тестови станции в цяла Европа, за да проучат някои от проблемите, пред които е изправена технологията.

друг проект, наречен CarbFix2 в Исландия, демонстрира как да се улавя, транспортира и съхранява въглеродът постоянно като минерал. Това се основава на по-ранен проект, който изследва как да се улавят и инжектират CO2 в скални образувания.

"Общата цел на ENOS е да демонстрира безопасно и сигурно съхранение", казва Рована Стейд, мениджър на проекта във Френското бюро по геоложки и минни изследвания (BRGM), което координира проекта. "Това включва разработване и тестване на техники в областта и в реални условия".

Ново решение

Друг проект, наречен CarbFix2 в Исландия, демонстрира как да се улавя, транспортира и съхранява въглеродът перманентно, под формата на минерал. Той се основава на по-ранен проект, който изследва как да се улавят и инжектират CO2 в скални образувания.

Проектът, който започна през август 2017 г., ще продължи три години и половина и ще се проведе в геотермалната централа Hellisheidi близо до исландската столица Рейкявик. Тук CO2 се улавя от централата, транспортира се през тръбопроводи и след това се съхранява на стотици метри под земята.

За да се справят с проблемите на изтичането, CarbFix2 има ново решение. Те разтварят СО2 във вода, преди да бъде инжектиран под земята, което означава, че се съхранява разтворен в течност, а не като газ. Те са избрали базалтова скала за складирането, която реагира с въглерод, за да образува калцит.

"Ние правим инжекцията по съвсем различен начин от (традиционното) съхранение на улавянето на въглерода", заяви координаторът на проекта д-р Едда Сиф Арадотир, заместник-изпълнителен директор в Reykjavik Energy. - Затова не трябва да се притесняваме от изтичане.