Време е да се промени БВП като измерител на икономиката

Десетилетия икономистите се опитват да намерят по-добри и точни методи за измерване на икономиката отколкото показателя Брутен вътрешен продукт (БВП). Но неговото доминиране остава неизменно, независимо от недостатъците на показателя за измерване на благосъстоянието и други важни фактори за икономическото здраве на държавите и техните граждани.

В последно време се появи нова амбициозна методика, създадена от няколко икономисти, която може да оспори превъзходството на БВП.

Тя отчита нещо, което пренебрегва досегашният способ за изчисляване на БВП - безплатните цифрови продукти и услуги. Тези технологии на 21 век практически "счупиха" методите на 20-ия век, използвани за измерване на икономиката.

Източник: iStock

Защо е толкова важно да се промени начина, по който се измерва БВП?

Ерик Бриньолфсон, професор от колежа за бизнес управление MIT Sloan, а така също икономистите Авинаш Колис, Ървин Диверт, Феликс Еггерс и Кевин Дж. Фокс разработиха показателя БВП-В (GDP-B). Той трябва да определя числовото значение на нещата, за които не плащаме, но които имат голяма ценност за човека и обществото: онлайн-карти, снимки, правени със смартфон, Уикипедия, социални мрежи и други.

"Всички икономисти трябва да знаят, че БВП не е показател за благосъстоянието, той е просто измерител на производството. Ползвал съм много цифрови стоки, такива като музика, Уикипедия, които имат нулева цена. По дефиниция, ако нещо има нулева цена, то не се отразява в ЛВП. Все едно то не съществува. И това мен отдавна ме безпокои", отбелязва Бриньолфсон пред Quartz.

Брутният вътрешен продукт се използва главно по две причини, добавя ученият.

Първо, защото има начин да се направи реално отчитане и измерване. Саймън Кузнец и неговия екип въвеждат показателите БВП и производителност на труда още през 30-те години на миналия век. И това бе едно от най-важните открития в икономическата наука през 20-тия век. (Американският икономист с руско-еврейски произход Кузнец печели Нобелова награда за икономика за емпирично обоснованата интерпретация на икономическия растеж, даваща ново и по-задълбочено разбиране на икономическата и социалната структура и на процеса на развитието.)

Второ, обикновено БВП се свързва с равнището на благосъстоянието. Това не е едно и също, но БВП е в голяма степен в корелационна зависимост с него. Проблемът е, че тази взаимовръзка - колкото по-голям БВП, толкова по-голямо е благосъстоянието, не се отнася до цифровите стоки, които нямат нулева цена. 

"Например, музикалната индустрия в качеството й на дял в БВП се съкращава, макар ние да слушаме повече музика и тя даже да е по-качествена и богата от преди. По данни на Бюрото за икономически анализ, има категория информационни стоки, която дава 4,6% от икономиката през 80-те години на миналия. Сега нейният дял е също 4,6%, макар да е очевидно, че получаваме много повече информация, ползвайки смартфоните и компютрите, имащи достъп практически до целия световен обем данни" посочва Ерик Бриньолфсон.

Но според икономическата статистка, всичко остава непроменено по отношение размера на БВП - показателят измерва само това, което харчим.

Източник: iStock

Какво измерва "GDP-B"? 

"Когато купувате смартфон, не бива да забравяте, че голяма част от неговата стойност идва от програмното осигуряване и приложенията към него. И ако БВП измерва разходите за устройството, то показателят БВП-В е начин да определим ползата от онлайн продуктите. И ако първоначално основно се базира на дигиталните услуги, то БВП-В също така ще обхване и нецифровите продукти", заявява икономистът.

Той добавя, че има и една трета категория, върху която сега се работи. Това е секторът на обществените услуги и здравеопазването. Защото те са много важни и ценни, но традиционния БВП не отчита ползата за потребителите от тях.

По въпроса за доларовото остойностяване на изгодите за хората Бриньолфсон обяснява: "Често провеждаме различни експерименти, карайки хората да сравняват своите предпочитания между два продукта. От какво биха се отказали: от онлайн музика или от Facebook за месец, от Уикипедия или Туитър? На тази база се правят сравнения между различните стоки и хора и се изготвя рейтинг на тези стоките".

Такива експерименти екипът на икономиста е провеждал в САЩ и Холандия. След тях е станало ясно по-ценен е например WhatsApp в Нидерландия, отколкото в САЩ.

Според изследователите от 20024 г. насам благодарение на Facebook благосъстоянието на американците е нараснало с 0,05 п. п. до 0,11 п. п. на година от БВП на САЩ. И средният потребител трябва да получи $48 на месец, за да се откаже от Facebooк. Този показател може да се доста по-висок ако се отнесе към всички видове дигитални услуги. Такива продукти като електронна поща, и онлайн карти са оценени доста високо. Музиката не се оказва толкова ценна, както си е мислил икономистът.

По този начин, ако се приеме показателят ВВП-В заедно с ВВП, ще получим доста по-точна представа, кое има реална ценност в обществото и кое - не. Многобройните цифрови продукти създават маса блага, които хората досега просто не измерват.

На тази основа правителствата могат да се изменят инвестиционните си стратегии - например по отношение на дигиталната инфраструктура и образованието. А хората ще започнат реално да влагат време, енергия и ресурси в това, което действително им прави живота по-добър, а не в тесни те категории, които се отразяват в БВП, смята Бриньолфсон.

Според него, ще бъде по-лесно да се разбере къде са преимуществата и къде да се насочат приоритетите на икономическата политика. Възможное е, някои видове неравенства да не са така лоши, както ни се е струвало, защото цифровите стоки могат да предоставят ценни блага съвършено безплатно. Но пък други неравенства могат да се окажат по-дълбоки.

А политиците могат да помагат или напротив да нанасят щети, по начин, който не е бил отчитан досега. Ще бъде възможно по-точно да се разбере, на какви групи се принасят ползи, а на кои - не и как да се разпределят ресурсите на обществото, за да има ползи за по-голяма част от хората.

Може би към тези идеи и разсъждения на Бриньолфсон трябва да се добави, че подобни проблеми за измерване на икономическото развитие и благосъстоянието, създава и т.нар. споделена или кръгова икономика. При нея също се създават блага за хората, които не се отчитат от традиционно измервания БВП.