На фона на цяло десетилетие растящи зърнени добиви, руското Министерство на земеделието предлага забрана за износ на твърда пшеница, пише "Известия". Причината - ниските ѝ добиви и голямата значимост на културата за хранителната индустрия на страната.
Вносът остава фактор
През последните 10-ина години добивите от пшеница в Русия се увеличиха драстично, като през 2023 г. реколтата е близко до рекордни нива - 93,7 млн. тона, прибрани до момента. Затова и Русия се превърна в голям износител на този пазар.
Не е такова положението обаче при твърдата пшеница (сорт дурум). Нейните добиви през изминалото десетилетие не се увеличиха особено и са под 1 млн. тона. Това е проблем за хранителната промишленост и по-специално за производителите на макаронени изделия, отбелязва "Известия".
Сред причините е, че тази култура изисква специфичен климат - сухо и горещо лято, като това в Италия, Мексико, Мароко или Турция, които са сред водещите световни производители. Освен това, разходите за нейното отглеждане са значително по-високи и са съпроводени с по-голям риск от ниско качество на реколтата. Именно последното се превърна във фактор през тази година.
10-15% от твърдата пшеница за техните нужди се внася и това удря по бизнеса при високи световни цени. В същото време, заради слабата рубла, зърнопроизводителите са мотивирани да изнасят.
През миналата година Министерството на земеделието обяви планове за увеличаване на добивите до 1,8 млн. тона през 2025 г., но според руското издание към момента няма голям напредък.
Забраната и рисковете
Предложението на аграрните власти е забраната да бъде в сила от 1 декември 2023 г. до 31 май 2024 г. Изключения се предвиждат само за доставките за Беларус и за международна хуманитарна помощ.
Според експерти очевидният ефект от нея ще се изразява в преориентиране на производителите към вътрешния пазар и падане на цените, но предупреждават, че рестрикциите могат да повлияят негативно върху обема на производството на твърда пшеница - а това е рецепта за ценова нестабилност.
Затова и има предложения производителите, които вече работят по плановете си за 2024 г., да бъдат компенсирани чрез определяне на минимални цени и субсидиране.