Микро, малки, средни и големи предприятия у нас ще се определят на база по-високи прагове на балансовата стойност на активите и на нетните приходи от продажби - това е записало Министерството на финансите в проект за промени в Закона за счетоводството, който вече е минал и през обществено обсъждане.

Ако те бъдат приети от парламента, ситуацията ще стане следната:

  • Микропредприятия ще са тези, които имат балансова стойност на активите до 900 000 лв. (вместо досегашните 700 000 лв.) и нетни приходи от продажби в размер на до 1,8 млн. лв. (при 1,4 млн. лв. до момента).
  • Малки ще са предприятия с активи до 10 млн. лева и продажби, които не надхвърлят 20 млн. лева.
  • Средно или голямо ще е предприятие с активи до 50 млн. лева и продажби до 100 млн. лева, като числеността на персонала ще определя в коя група да влезе.

Това е резултат от решение на Европейската комисия да измени критериите по Счетоводната директива с 25% с оглед на инфлацията, става ясно от мотивите към текстовете. Чрез промяната "запазването на режимите на счетоводна отчетност по категории и групи предприятия съгласно счетоводното законодателство".

Шест начина, по които малките фирми могат да се подготвят за рецесия

Шест начина, по които малките фирми могат да се подготвят за рецесия

План за защита срещу икономическа нестабилност

Казано иначе - да не се стига до ситуации, в които микро- и малки предприятия прилагат режими на публикуване и докладване, които са приложими за по-големите дружества. Както посочва в свой материал "Телеграф", по този начин за най-малките фирми се облекчава административната тежест - ще се намалят ситуациите, в които те се оказват в по-горна "категория" и трябва да наемат независими одитори.

Според предварителните оценки 3700 предприятия ще могат да сменят категорията си именно от малки на микро, а 350 средни ще станат малки и така ще се възползват от по-леки изисквания за финансова отчетност.

ESG влиза в законодателството

В същия проектозакон се транспонира и друга европейска директива - за отчетите за устойчивост. Т.нар ESG изисквания влизат в сила за отчетната 2024 г. за големите предприятия от обществен интерес, но до 2028 г. ще станат задължителни и за останалите.

"В контекста на устойчивостта, предприятията не следва да се стремят да постигнат икономически изгоди без да отчитат социалните и екологическите последствия от дейността си. В този смисъл, корпоративната устойчивост обхваща не само анализ на имущественофинансовите показатели на дейността на предприятията, но и анализ на социалноикономическото въздействие като резултат от тази дейност", пише в мотивите към проекта.

Боян Рашев, EY denkstatt: ESG се политизира, но "зелените" очаквания към бизнеса остават

Боян Рашев, EY denkstatt: ESG се политизира, но "зелените" очаквания към бизнеса остават

Най-голямата консултантска компания в сферата на устойчивото развитие у нас гледа към проекти с корпорации от целия свят

От МФ признават, че административната тежест за предприятията се очаква да се увеличи - както заради изготвянето на самите доклади в единен електронен формат, така и заради съпътстващите ги политики, планове и процедури на равнище компания, както и заради увеличените разходи за регистрирани одитори.

Според министерството, обаче, в дългосрочен аспект административната тежест ще се минимизира чрез създаването на постоянни практики за отчитане и намаляване на отделните искания за допълнителна информация от страна на заинтересованите лица.