През последното десетилетие Италия често е сочена като "болния човек на Европа" - уязвима икономика, която носи риск за финансовата стабилност на Европейския съюз.
И днес, след серия от разочароващи данни, анализаторите се притесняват, че тази уязвимост само се увеличава, пише Deutsche Welle. Правителството наскоро намали прогнозата си за растежа през тази година от 1% до 0,2%.
А Евростат наскоро потвърди, че държавният дълг на Италия обърна тенденцията да намалява и е нараснал с 1% през 2018 г., достигайки 132,2% от брутния вътрешен продукт. И се очаква да расте и през тази година.
Италия е и единствената европейска държава, която навлезе в рецесия в края на миналата година - макар че през първите три месеца на годината успя да излезе от нея.
Какво докара Италия дотук?
Според Карло Алберто-Карневале-Мафе, професор в Bocconi University School of Management в Милано, ситуацията в страната е дори по-лоша, отколкото правителството смята. Той и други анализатори очакват нулев, или дори отрицателен, растеж, тъй като вътрешното търсене остава ниско, а публичните и частните инвестиции са намалели.
"Износът е добър, но е единственият позитивен компонент от брутния вътрешен продукт", заяви той. "И не е способен сам да носи на гърба си цялата икономика".
Политическа и икономическа система, която е сбъркана от десетилетия
За да открием причината за проблема, трябва да се гледаме в историята, смята Андреа Капусела, автор на The Political Economy of Italy's Decline.
Книгата му проследява политическата и икономическа история на страната, подчертавайки събитията, които са довели до днешната ситуация. През последните десетилетия един основен проблем на Италия са слабите институции и особено липсата на върховенство на закона и на политическа отговорност.
След Втората световна война икономическото чудо на Италия се базираше на внасяне на производствена технология от чужбина, основно от САЩ. Нещата обаче започнаха да се променят през 70-те и 80-те години, когато Италия се разви в индустриална икономика.
В този момент страната доближи пределните си граници на технологични и производствени иновации и се нуждаеше от силни институции, които да подкрепят иновациите и да създадат конкуренция. "Именно това липсваше на Италия", казва Капусела.
Вместо това страната получава експанзива фискална политика, финансирана чрез нови задължения. Това задържа растежа, но и в същото време просто замете проблемите, вместо да ги реши.
От последната световна криза насам нищо в Италия не се е променило - нито при върховенството на закона, нито при политиците, нито при мерките за растеж.
В края на миналата година Рим създаде скандал с Брюксел заради твърде високия дефицит, заложен в бюджета за тази година. И Капусела, и Карневале-Мафе смятат, че не размерът му е важен, а начинът, по който парите се харчат. И двамата са убедени, че правителството не харчи правилно.
"Проблемът дори не е, че не са създали повече растеж, а че не са се справили с причините за тези проблеми", казва Капусела.
Карневале-Мафе посочва и друг конкретен проблем: решението на правителството да се откаже от пенсионната реформа. В крайна сметка затова ще бъдат похарчени десетки милиарди евро, които вместо да подкрепят растежа, ще го спрат, както и ще намалят заетостта.
USD
CHF
EUR
GBP
