В сряда, 23 януари, Европейската комисия ще обнародва изключително противоречиви законодателни предложения, насочени към борбата срещу глобалното затопляне и намаляването зависимостта на ЕС от вносни енергоресурси.

Още преди да бъде публикувано, предложението на Брюксел събра голямо внимание, също така и критика, тъй като ще остави дългосрочен отпечатък върху бъдещите енергийни и индустриални политики в ЕС, пише EU Observer.

Предвижда се всяка страна да има задължителен максимален размер на емисиите парникови газове и задължителен минимален дял за възобновяемите енергийни източници в общото енергийно потребление.

В добавка към това ще се въведе търговия с емисии. Тази система, при която намаляващият собствените си емисии производител ще може да продаде на пазара останалите му излишни квоти, би трябвало да понижи промишленото и транспортно замърсяване в блока от 27 държави.

Предвиждат се и нови условия за  финансиране на „зелени проекти" от страните. Накрая, ще има и закон за улавянето на въглерода: метод, който предвижда подземно съхранение на СО2 вместо изпускането му в атмосферата.


Тази зелена стратегия на Брюксел идва десет месеца след като лидерите на ЕС поеха две обвързващи екологични цели: намаляване на емисиите поне с 20% под нивото през 1990 и 20% ВИЕ в общата енергетика до 2020 година.


Обаче индустрията, заедно с редица правителства - начело са Берлин, Париж и Мадрид - интензивно лобира, че тези зелени правила са твърде стриктни. Изказват се опасения, че европейската индустрия може да загуби своята конкурентност, ако трябва да отговаря на стриктни условия, каквито не важат за Китай и САЩ.

Същината на плановете на Брюксел е затягането на системата за търговия с емисии (ETS) - система, според която приблизително 12,000 фирми могат да купуват и продават излишните си CO2 емисии, при общ таван за нива на емисии.


Засега разрешенията за емисии се разпределят безплатно сред предприятията. Но според проекта за реформа, в бъдеще те ще се предлагат на търг. През 2013 една пета от разрешенията за замърсяване би трябвало да се продават, като през 2020 това число трябва да стигне 100%.


За стоманената, алуминиевата и циментовата промишленост ще има специален, по-малко стриктен режим. Европейската комисия е отговорила на страховете, че измененията за тези три енергоемки отрасъла могат да станат подтик за изнасяне на производството извън Европа.

Освен планът ETS, Еврокомисията ще предложи модел за намаляване на емисиите на европейските страни след 2013 г. Очаква се по-богатите страни-членки да понесат по-тежкото бреме, докато страни като България ще имат възможност да увеличат емисиите си с 20% над равнището през 2005.

Ще се проследи детайлно и пътят от сегашните 8.5% до 20% ВЕИ в потреблението на енергия в ЕС. Планира се всяка страна членка да спазва индивидуални цели, които отразяват географския потенциал за производство на енергия от източници като вятър, слънце, температура на земята, сила на водите, както и икономическия потенциал базиран на БВП на глава от населението.


По информация на Reuters, Австрия ще трябва да произвежда 34% от енергията от зелени източници, Германия най-вероятно 20%. Франция ще има за цел 23%, Швеция 50%, Великобритания 15%.

Ако дадена държава няма достатъчно потенциал да отговори на индивидуалната си цел или това й излиза твърде скъпо, тя ще може да купува възобновяема енергия от някой друг от страните в блока.

Правителствата в ЕС ще трябва да гарантират, че биогоривата задоволяват поне 6.5% от транспортните нужди до 2012 и 10% до 2020 - но това трябва да се постигне по устойчив път, който не застрашава околната среда.

Обаче медии като Financial Times изтъкват, че мащабният план на Брюксел може да заработи срещу околната среда и да разруши конкурентната позиция на европейската индустрия.

До Гюнтер Ферхойген, комисарят по индустрията е пристигнало писмо от Европейската кръгла маса на индустриалците. Тази група от близо 50 промишлени компании има продажби за € 1,6 трилиона. Писмото предупреждава за последиците от  въвеждането на тръжна система за въглеродните сертификати, която да замени сегашното безплатно разпределяне на разрешенията за замърсяване на база страни.

Индустриалците изтъкват, че планът може да насърчи нежелани протекционистични мерки, например данъци за внос на стоки от страни без подобни схеми. Въвеждането на разходи, които не могат да се пренесат върху купувача, сериозно застрашава конкурентната способност на европейската продукция. Това от своя страна застрашава инвестициите в улавянето на CO2 и други екологични инициативи.

Групата на промишлените предприятия е „за" ETS, но според компаниите Брюксел иска да се движи твърде бързо. А предложението на Еврокомисията носи и един основен дефект. Ако Европа бе в изолация, схемата можеше да работи. Но Европа не е изолирана. „Можем да разрушим капацитета тук и да внасяме стоките от някъде другаде, като по отношение на въглеродните емисии тези вносни стоки могат да са по-лоши от нашите".

Независимият Breugel Institute в Брюксел още миналата година публикува доклад, според който има реален риск глобалният бизнес да се настрои спрямо регулациите така, че емисиите да намалеят там, където регулациите са в сила, но върху глобалните обеми на емисиите да не се повлияе.