С въвеждането на „зелените плащания" от 2015 г. площите с 5-те основни зърнени и маслодайни култури, които се отглеждат в страната, вероятно ще намаляват през следващите години. Това обаче няма да се отрази на произведеното количество пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица, защото поради инвестициите в земеделието се очаква добивите от декар да се увеличат.

Тези прогнози бяха представени от учени от Института за аграрна икономика и са насочени към бизнеса и администрацията, които трябва да планират бъдещите политики в агросектора, пише Farmer.bg.

От 2014 г. до края на 2018 г. реколтираните площи с петте култури - пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и рапица, се очаква да намалеят от 2,9 (29 млн. декара) млн. хектара до 2,6 млн. ха (26 млн. декара).

Най-сериозен спад ще има при пшеницата, чийто размер на реколтираната земя от близо 13 млн. дка ще падне до 10-11 млн. дка.

Причината се обяснява с допълнителните екологични дейности, които производителите трябва да поемат и които ще усложнят този тип производство, коментира Атанас Георгиев, член на управителния съвет на асоциацията на зърнопроизводителите.
Хората са притеснени и от факта, че с преразпределителното плащане на хектар, който ще се прилага от тази година, субсидиите до 2018 г. постепенно ще намаляват, което допълнително ще се отрази върху доходите на фермерите.
„Докато правителството на САЩ променя начина на подпомагане чрез въвеждане на компенсации срещу намаляване на доходите, у нас тази подкрепа ще намалява, което за нас е необяснимо", обясни още Георгиев.

Учените са разиграли направили и няколко сценария за развитието на добивите от зърно и маслодайни култури при различни климатични условия.

При пшеницата например добивите от хектар при суша през 2014 г. има вероятност да паднат до 3,2 тона, а при благоприятно развитие на посевите - да достигнат 4,1-4,2 т от ха. През 2018 г. количеството пшеница от декар при добри климатични условия се планира да достигне 4,8 тона от хектар. А при суша - около 3,6 тона.

При ечемика оптимистичните прогнози при хубава година са за 3,9 т от хектар, докато при суша спадът ще бъде около 3 тона. През 2018 г. тези данни са съответно 4,5 то при дъждовна и 3,5 т при безводна година.

По отношение на царевицата оптимистичните прогнози за тази година са, че от хектар ще бъдат прибрани около 5,1 тона, а при суша - под 4 тона. През 2018 г. тези числа ще бъдат съответно 6 тона и 4,2 тона от ха.
Анализът за слънчогледа за тази година е 1,6 тона семе от хектар при засушаване и 2,3-2,4 тона при добри климатични условия. През 2018 г. предвижданията са за 2,8 тона при добра и 2 тона при лоша година.

При рапицата добивите ще се движат между 2 и 2,5 тона от хектар, като увеличението ще се наблюдава основно през 2018 г.

Прогнозите за тези добиви са изработени съобразно движението на климатичните промени от 1970 година насам. Уверичението на добивите ще се дължи основно на използването на по-качествени семена и торове, смятат още експертите.

Според учените и през следващите пет години основните култури в страната, които ще заемат над половината от обработваемите площи, ще бъдат пшеницата, слънчогледът, царевицата, ечемикът и рапицата.

Основен проблем, над който трябва да се работи, е, че в различните условия на страната условията за производство са различни, затова има нужда от преструктуриране на сектора.