Зеленият преход в силно зависимите от въглища Западни Балкани представлява възможност за по-нататъшна интеграция на региона в Европейския съюз и изграждане на по-устойчиво бъдеще - но социалните и икономическите предизвикателства са огромни, пише Balkan Insight.
С огромната среща на върха на ООН за климата COP29, която се провежда в Азербайджан, бяха повдигнати сериозни въпроси относно усилията на държавите от Западните Балкани да се справят с изменението на климата чрез разработване на далновидни политики или изпълнение на ангажиментите, които вече са поели.
През последните десетилетия Европейският съюз си постави амбициозни климатични цели, фокусирани върху декарбонизацията, но страните от Западните Балкани остават силно зависими от изкопаемите горива за производство на енергия. Брюксел настоя страните членки да намалят въглеродните емисии с 55 процента до 2030 г.
Но на Балканите, където Сърбия, Косово, Албания, Босна и Херцеговина и Северна Македония се стремят към членство в ЕС, енергийният преход поставя значителни предизвикателства. Въглищата остават основният източник на енергия за много от тях поради старата инфраструктура и високите икономически разходи на бързия преход към възобновяеми източници.
Източник: iStock
Зеленият преход може да бъде възможност за развитие за Западните Балкани, която трябва да позволи устойчив икономически растеж, както и енергийна сигурност и опазване на околната среда. Изпълнението на Зеления дневен ред обаче не е лесна задача, тъй като регионът е изправен пред проблема с недостатъчно развит регулаторен и институционален капацитет, който може да осигури не само основата за дългосрочно планиране, но и финансови ресурси за ефективно изпълнение на проекти.
Освен това е важно да се разберат принципите на Зеления дневен ред и взаимодействието на всички дейности, които трябва да позволят постигането на определените цели.
Към днешна дата има много препядствия пред последователното прилагане на зеления преход. Нарушеното междусекторно управление и незавършеният процес на реформа на публичната администрация създават значителни пречки, които затрудняват не само привличането на източници на финансиране от ЕС, но и ефективното използване на съществуващите бюджетни ресурси.
Без по-нататъшни усилия в прилагането на Зеления дневен ред регионът на Западните Балкани ще продължи да изостава от развития свят, така че е необходимо по-нататъшно привеждане в съответствие със стандартите и законите на ЕС за зелената трансформация на тези икономики.