Рядко липсата на инфраструктура предвещава нещо добро за Западните Балкани, или където и да е било другаде. Факт е, че регионът няма добре изградена газова мрежа, но пък може да се похвали със значителен потенциал за зелена енергия. Това е една златна възможност, която регионът може да грабне, за да стимулира прехода си към чиста енергия, пише Balkan Insight.

Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия могат да спестят милиарди евро и да осигурят по-чист въздух за своите жители, при условие че има политическа воля за пренасочване на ресурсите към вятърна и слънчева енергия и интегриране на тези източници в енергийния микс, като в същото време избягват фалшиви обещания за евтин газ.

Цитиран от BIRN нов доклад от базираната в Сан Франциско неправителствена организация Global Energy Monitor показва, че предложените вятърни и слънчеви проекти с обща мощност 23 гигавата имат потенциала да заменят плановете за газова енергия в региона. Това е приблизително същото, което и най-голямата икономика в Европа - тази на Германия, планира.

Финансова инжекция: Брюксел дава €1,2 милиарда на Западните Балкани

Финансова инжекция: Брюксел дава €1,2 милиарда на Западните Балкани

За какво ще се използва инвестиционният пакет?

Спестяване на над €9 милиарда разходи за енергия

Ако бъдат реализирани, тези проекти биха могли да помогнат за избягване на 103 милиона тона емисии на CO2 през целия живот, което се равнява на 87% от емисиите в региона през 2022 г., като в същото време спестят над €9 милиарда разходи за енергия за същия период.

Но заплахата от газовата енергия, включително увеличените въглеродни емисии, излагането на нестабилност на цените и енергийна несигурност, се очертава като голяма в Западните Балкани. Настоящите планове за увеличаване на използването на газ гарантират допълнителна зависимост от гориво, което се нуждае от внос и представлява потенциално скъп риск от блокирани активи.

Докато само Северна Македония и Сърбия имат действащи газови електроцентрали, 2,6 GW газово производство на електроенергия е планирано в Албания, Босна, Черна гора и Северна Македония.

Снимка 367566

Източник: iStock

Сърбия е най-големият потребител на газ в региона, 90 процента от който внася от Русия. СТраната обаче разполага и с най-големия перспективен тръбопровод за слънчева и вятърна енергия в региона (10,9 GW), което създава възможност за намаляване на нуждата от бъдещ внос на газ и укрепване на енергийната сигурност.

Газовата инфраструктура все още има силна институционална подкрепа от ЕС и САЩ, компании и международни банки за развитие като Европейската банка за възстановяване и развитие - ЕБВР. Взети заедно, тези интереси са лобирали и са инвестирали в развитието на газовата инфраструктура в целия регион, отклонявайки ресурсите, необходими за декарбонизацията, във финансово неинтуитивна посока.

Проучванията показват, че преходите от въглища към газ са по-скъпи от разработките от въглища към чиста енергия в ЕС и по-конкретно в страни, сред които Полша, Хърватия, Чехия, Румъния, Словакия и Словения. Освен че вятърната и слънчевата енергия са по-евтини за изграждане и експлоатация, настоящите енергийни планове могат да направят газа ненужен.

Предложените вятърни и слънчеви електроцентрали в различни етапи на развитие ще генерират четири пъти повече електроенергия от бъдещите газови електроцентрали в региона през целия си живот. Трябва да отчетем и по-ниските фактори за капацитет - процентът от времето, през което една инсталация работи на максимална мощност - присъщи на слънчевата и вятърната енергия.

Ако предложените слънчеви и вятърни проекти с известни начални години, които са само малка част от всички предложени проекти, бъдат свързани към мрежата до 2028 година, производството на електроенергия (11 TWh) значително ще надвиши новото производство на електроенергия от газ (6 TWh) в рамките на същата времева рамка, което прави по-скъпите газови електроцентрали доста спорни.

Въпреки че интегрирането на вятърна и слънчева енергия в стабилна и сигурна мрежа е по-голямо предизвикателство в сравнение с традиционните газови електроцентрали, технологични и административни решения като подобрени разпределителни мрежи, балансиране със съществуващи водноелектрически централи, съхранение на батерии в мрежов мащаб и гъвкавост от страна на търсенето, подкрепени от политики като пазарно свързване, могат да осигурят надеждност и гъвкавост на мрежата.

По-важното тук е, че е необходима политическа воля за пренасочване на ресурси от газ, включително €3,5 милиарда в планирани електроцентрали, тръбопроводи и LNG терминали, към изграждане на капацитет в чиста гъвкавост за интегриране на слънчево и вятърно производство в стабилна, надеждна и декарбонизирана мрежа.

Политическата решимост трябва да бъде еднаква сред местните, регионалните и глобалните участници, включително САЩ и ЕС.

Преоценката на планирането и стратегията на мрежата трябва също така да даде приоритет на справедлив енергиен преход, като вземе предвид тенденциите в развитието на изкопаемите горива, които могат да причинят значителни екологични и социални разходи. Те включват загуба на биологично разнообразие и конфликти относно използването им.

В същото време само малък дял от потенциалните слънчеви и вятърни мощности са в процес на изграждане.

Към март 2024 година се изграждат само 6% от очаквания капацитет. Това означава, че е най-доброто време за подобряване на правните рамки и изграждане на капацитет за осигуряване на строги оценки на въздействието върху околната среда, ефективно планиране и издаване на разрешителни, предотвратяване на конфликти между използването им, биоразнообразието и селското стопанство.

Руските пари, които текат нелегално през Западните Балкани

Руските пари, които текат нелегално през Западните Балкани

Актуални данни от нов доклад

Алтернативи, като слънчевата енергия на покрива, пускат корени, но за да пожънат допълнителни печалби, обществените енергийни проекти - малки и модулни слънчеви и вятърни паркове, притежавани и управлявани от местните общности - трябва да получат допълнителна подкрепа.

Западните Балкани имат уникалната възможност да прескочат газа към възобновяеми източници, разсейвайки опасния мит за газа като преходно гориво, тъй като климатичната криза се влошава, като същевременно извличат икономическите и социални ползи от справедливия преход. Скокът към слънчевата и вятърната енергия пред затъването в газ наистина е осъществим. По-страшната задача е намирането на воля.