Нов доклад на Глобалната инициатива срещу международната организирана престъпност, цитиран от Balkan Insight, предупреждава, че слабото върховенство на закона, организираната престъпност и голямата "сива икономика" в страните от Западните Балкани, заедно с войната в Украйна - са позволили на Русия за огромен брой незаконни финансови потоциот нейна страна.
"Стратегическото географско положение на Балканите, действащи като врата между Азия и Западна Европа, съчетано с екосистема на завладяване на Украйна, институционални слабости, организирана престъпност и широко разпространена сива икономика, правят региона особено податлив на нелегални руски пари", пише Ваня Петрова, която е автор от доклада.
Освен от Русия, случващото се се използва и от други големи играчи като Китай и ОАЕ, които искат да повлияят на вземането на решения в ключови пазари и институции.
Кремъл многократно се е възползвал от интеграцията си в западната финансова система, за да използва пропуските в управлението чрез разяждащия ефект на незаконното финансиране. Тази опасност придоби нови и потенциално по-големи измерения с началото на войната на Русия в Украйна.
Глобалните нелегални финансови потоци се оценяват на около 1,6 трилиона щатски долара годишно, което представлява между 3 и 5 процента от световния брутен вътрешен продукт. В Западните Балкани цифрата е около 6 на сто от БВП на региона.
След като Русия нахлу в Украйна през февруари миналата година, бяха въведени много санкции, включително замразяване на руски резерви от страните от Г-7 на стойност около 315 милиарда долара, държани в Централната банка на Русия.
Начините, използвани от руските елити за избягване на санкции, включват "пране на пари чрез закупуване на недвижими имоти и бизнес активи, използване на професионалисти за откриване на банкови сметки, иницииране на банкови транзакции, прехвърляне на средства и създаване на корпоративни структури, които пряко или косвено ги подкрепят.
Освен това, използване на сложни структури на собственост за избягване на идентификация, както и използване на юрисдикции на трети страни и фалшива търговска информация за улесняване на доставките на чувствителни стоки до Русия.
"Руснаците избягват санкциите именно чрез Западните Балкани, благодарение на комбинация от завладяване на държави и медии, тлеещи етнически разделения и умишлено насърчаване на бавно темпо за присъединяване към ЕС", пише в доклада.
Според написаното, от 2014 година насам Босна, България и Сърбия не са следвали санкциите на ЕС срещу Русия, а Северна Македония и Черна гора дори са предоставили зелена светлина за инвестиции на руски граждани, въпреки критиките от страна на ЕС.
Албания все още не е изпълнила програмата за "фискална амнистия", която би позволила на всеки албански или чуждестранен гражданин да депозира до 2 милиона евро, недекларирани пари в банковата система.
Контрабандата на хора, оръжия и пари улеснява незаконната дейност от началото на войната в Украйна. Контрабандните пари се укриват главно в автомобили или скрити сред законни продукти в транспортни камиони и контейнери.
Според доклада, скоро след началото на войната през 2022 година украински бежанци също са взели със себе си недекларирани пари в брой в Европа - съпругата на бивш украински депутат, например, беше заловена на граничен пункт с 28 милиона щатски долара и 1,3 милиона евро, опитвайки се да влезе в Унгария.
В друг случай бивш генерал от службите за сигурност на Украйна, за който се твърди, че е сътрудник на Русия, беше задържан на границата между Сърбия и Северна Македония с 600 000 евро в брой, голяма сума в щатски долари и диаманти и изумруди с неизвестна стойност.
Съществува и засилено използване на тайни канали за незаконни парични преводи в Албания. Паричните потоци често са неоткриваеми, защото се смесват с печалби на бизнеси, като ресторанти, барове, салони за красота, бензиностанции, частни паркинги и таксиметрови компании, където тези незаконни финанси се перат.
Докладът обяснява и за още една практика - измамата с гориво. Това често включва избягване на митнически тарифи чрез деклариране на по-малки количества петролен продукт чрез продажба на гориво от кораби по река Дунав на рибари. По-нова тенденция е закупуването на горива на по-ниски цени от Унгария и препродажбата им в Сърбия.
Единният пазар на ЕС има политика за нулево ДДС за фактури между посредници, което позволява на измамите с ДДС да процъфтяват. Само през декември 2022 година Европейската прокуратура (EPPO) разкри това, което се смята за най-голямата измама с ДДС, разследвана някога в Евросъюза и отговорна за очакваната загуба на данъкоплатците на стойност от 2,2 милиарда евро, включваща и гражданите на България и Хърватия , както и на трети страни като Албания и Сърбия.
Докладът призовава Европа да отдели изцяло икономиката си от Русия и да заложи на санкциониране на руските "стратегически инвестиции" на Балканите.