През миналия месец Гърция официално излезе от спасителната програма, чиято цел беше да извади страната от тежката дългова криза, започнала след 2009 година. Тя осигури помощ от над 320 милиарда евро за закъсалата гръцка икономика, а през последните години южната ни съседка показа и първите обнадеждаващи признаци на възстановяване.
За 2017 година страната отчете бюджетен излишък от 0,8%, а икономиката записа ръст от 1,4%. Все още обаче безработицата остава една от най-високите в Европейския съюз (ЕС).
Назад през 2010 година обаче дефицитът в страната е над 12%, а дългът на Атина надхвърля 330 милиарда евро. Какво обаче се промени от тогава до сега?
Официалните данни на европейската статистическа служба Евростат сочат, че гръцкият дълг през миналата година е с 3,98% по-нисък в сравнение с този от 2010 година. Нещо повече, южната ни съседка се оказва единствената страна в съюза, която отчита спад на този показател, който към края на 2017 година е в размер на 317 милиарда евро.
От друга страна при Словения, България и Естония има най-голямо увеличение на държавния дълг като абсолютна стойност за същия период. И в трите държави той е скочил с над 110%. У нас увеличението е в рамките на 118,83% или от 5,9 милиарда евро през 2010 година до 12,8 милиарда евро през миналата.
Като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) обаче тенденцията при държавния дълг изглежда по различен начин. В Гърция между 2010 и 2016 година е отчетен значителен ръст от 146,2% на задълженията към БВП до пика от 180,8% към БВП през 2016 година. Едва през миналата година той намалява слабо до 178,6 на сто.
В същото време най-нисък остава дългът спрямо размера на икономиката в Естония и България. За първата държава процентът е едва 9 на сто, а за България - 25,4 на сто. Трябва обаче да отбележим, че у нас има увеличение от 10 процентни пункта от 2010 година, когато е 15,3% от БВП.