Миналата година беше съмнително успешна за всички активи, носещи някакъв риск - от акциите, през корпоративните облигации, до стоките. "Затова може би през 2020 г. ще е добра идея да потиснем оптимизма, точно както през миналата година потиснахме песимизма и това сякаш свърши работа", пише главният икономист и стратег в Gluskin Sheff + Associates Дейвид Розенберг в нова статия.
По думите му политиките на Федералния резерв, траекторията, по която се е насочил глобалният икономически растеж, и фундаментът на фондовите пазари дават индикации за приближаване към следващата рецесия. "Може би никога не е имало толкова показатели, показващи, че сме достигнали пика на растежа, колкото виждаме днес", пише той.
И въпреки че не е ясно точно кога този връх ще се обърне в рецесия, тя няма да е по-различна от тази през 2008 или 2001 г. "Спредът между доходността по корпоративните облигации и съкровищните бонове е притиснат до равнища, които по никакъв начин не могат да компенсират за неизбежния риск от фалит и няма причина да чакаме тълпата да започне да напуска пазарите", казва Розенберг. "А обръщането ще дойде по-скоро рано, отколкото късно, защото Майката природа не може да търпи до безкрай ливъриджът и кредитната експанзия да изпреварват приходите на компаниите и растежа на производителността."
Той припомня също, че Федералният резерв понижи основния лихвен процент през 2001 и 2007 г., което доведе до бурен ентусиазъм на пазарите и нарастване на кривата на доходността. След това настъпиха рецесии, които "никой" не можеше да предвиди.
Днес ситуацията не е много по-различна. През лятото моделът, изчисляващ приближаването към рецесия на самия Федерален резерв на Ню Йорк, надхвърли психологическата граница от 80%. Същевременно централната банка понижи основния лихвен процент и започна агресивен четвърти "сезон" на количествени улеснения, които председателят на финансовата институция Джером Пауъл категорично настояваше, че изобщо не е количествени улеснения.
Но проблемите пред икономиката не се ограничават единствено с Федералния резерв. Търговските взаимоотношения на глобално равнище се влошиха драстично през последната година и половина, САЩ се приближава към президентски избори, чиито изход може да се окаже изключително неблагоприятен за пазарите, производителността и производството във водещи страни се понижават, приходите на компаниите са в рецесия, а сега и Китай е засегнат от епидемия.
"Ако корпоративните приходи нарастваха през последните четири тримесечия подред и фондовият пазар се беше сринал с 30%, това разминаване щеше да е изключително примамлива причина за бикови настроения", пише Розенберг. "Но в действителност на пазарите се случи точно обратното - сриващи се приходи с растящи акции."
По думите му това е недвусмислена индикация, че целият растеж на борсите се дължи единствено на кредитната експанзия, която довежда до огромни изкривявания при различните индикатори. "Всъщност нормата на цената на акциите към приходите от продажби е на равнището си от дотком балона от 2000 г., а ливърджнатият кредит е на нивата си от надуването на балона преди Голямата рецесия."
"Изводът е, че пазарите се движат изцяло от кредитите, а не от икономическите фундаменти", пише Розенберг. "Така че 2020 г. ми мирише на гнило. Ликвидността, която инжектират централните банки, вероятно дори ще се увеличи, но въздействието ѝ върху всички класове активи ще e значително по-ниско, отколкото беше през миналата година. Няма лесни решения за централните банкери и не вярвам те отново да успеят да извлекат икономиката от периода на най-слаб растеж."