За пръв път от Голямата рецесия Гърция изгуби лидерството си като най-рисковото правителство, чийто държавни ценни книжа могат да бъдат придобивани в еврозоната, предаде Zero Hedge. До това се стигна, след като лихвата по тях се понижи под равнището на тази на италианските правителствени облигации.
От началото на годината инвеститорите се обърнаха към по-високорисковите облигации в еврозоната заради по-високата доходност, която те осигуряват. Това доведе до засилено търсене на гръцки държавни ценни книжа, което пък понижи лихвата по тях. Тази тенденция се ускори, след като през миналия месец Standard and Poor"s повиши кредитния рейтинг на Гърция до BB-.
A макар кредитният рейтинг на Италия да е по-висок от този на Гърция, тенденцията пред него е негативна, въпреки че той все още има инвестиционна оценка. За това допринасят и политическите напрежения, които обаче не попречиха държавните ценни книжа на страната да се представят добре по време на увеличеното изкупуване на правителствени облигации през лятото.
Същевременно в Гърция няма толкова политически риск, а и композицията на дълговете на страната е по-добра за инвеститорите - докато Италия разчита изцяло на пазарите, за да рефинансира огромния си дълг (дългът на страната към брутния ѝ вътрешен продукт възлиза на 134,8%), голяма част от задълженията на южната ни съседка са нисколихвени заеми от тройката.
"Все още притежаваме гръцки държавни ценни книжа, изхождайки от виждането, че икономиката на страната е достигнала до дъното", коментира стратегът по инструментите с фиксирана доходност към Legal & General Investment Management Крис Джефри. "Но много по-важна е структурата на дълга. Има много малко изисквания за паричните потоци в страната през следващите пет години. В Италия винаги съществува риска от рефинансиране на дълговете на страната."
В понеделник лихвеният процент по 5-годишните италиански държавни ценни книжа е 0,571%, след като лихвата по тях нарасна с 10%, докато гръцките облигации със същия падеж носят доходност от 0,469% (понижение от 15% за последния месец). Този вид дългови инструменти на южната ни съседка носиха лихва от над 60% в разгара на дълговата криза през 2012 г.