Ден след брифинга на пенсионните дружества за промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО) финансовият министър Горанов също отговори с пресконференция, на която отстъпи от идеите си за изплащане парите от втория стълб.

Владислав Горанов подава ръка за диалог. Оставя решението на НСТС (тристранката) и очаква от там да дойде най-доброто решение. Тази част от закона пада до намирането на предложението.

Втората пенсия трябва да се унаследява, категорични пенсионните фондове

Втората пенсия трябва да се унаследява, категорични пенсионните фондове

Парите в партидите са частни и всеки сам трябва да прецени как да ги получи, смятат от БАДДПО

Отворени сме за дебат с бранша, подчерта финансист номер едно. Не се коментира темата за национализация, обясни Владислав Горанов по спорната тема за изплащането на пенсиите от втория стълб. Той видя скрита цел в мотивите на противниците на промените. Министърът изтъкна, че дебатите с пенсионните дружества продължават и нямало да си говорят през медиите.

В дебата за т.нар. национализация на парите от втория стълб Горанов видя опити да се сплашат хората. Големият проблем, който не се изрича на глас и не съм сигурен доколко се осъзнава, е, че всъщност, колкото и да не ни се иска първият и вторият стълб се конкурират, обясни още министърът.

Пенсиите от втория стълб не се явяват надграждащи на пенсиите от първия стълб, а в 28% те се заместват, допълни Горанов. Още от 1999 година, по думите му, е предвидено размерът на пенсиите от ДОО на лицата, родени след 31.12.1959 година, да бъдат намалени със съотношението между вноската за втори стълб и общата осигурителна вноска за фонд „Пенсии” за лицата, родени пред 1959 година.

От втория стълб се очаква да бъде така управляван и да генерира такава доходност през периода на натрупване, че да гарантирана на лицата, родени след 60-та година, пенсия не по-ниска от тази, която биха получили, ако се осигуряват само в първия стълб, обясни още финансовият министър. Още през 1999 година е мислено само за пожизнена пенсия на този модел.

Според него вариантите да можем да си теглим парите за пенсия са добри, но криели и известни рискове. Като това човек да не се изкуши да си изтегли парите от втория стълб „да направи бала на внучето си, да си ремонтира апартамента и след това да остане с много по-ниска пожизнена пенсия от държавното обществено осигуряване”.

От тук насетне МФ щяло само с експертиза да участва в дебата за плащането на втората пенсия. Владислав Горанов е убеден, че ще се стигне до гаранции за по-доброто управление на тези средства. Не отстъпвам и не настъпвам, поясни министърът.

Имало неразбиране от страна на осигурените лица за това как функционира системата, според министъра на финансите.

Стана ясно, че решението му е и заради ирационалната реакция на бизнеса. Браншът си мислел, че МФ и КФН трябвало да му се отчитат за инициативите.

Няма как да умре темата, защото рано или късно ще трябва да се плащат пенсии, така той отговори на въпрос дали има опасност темата да стихне.

Иначе финансовото ведоство предвижда въвеждане на изисквания към дейността на пенсионно-осигурителните дружества.

Тези, които ще изплащат пожизнени и срочни пенсии ще трябва да имат капитал от 7,4 млн. лв. Запазва се и досегашното изискване за капитал в размер на 5 милиона лева за дружества, които ще управляват средства от осигурителните вноски и ще изплащат срочни пенсии с променлив характер.

Самият Горанов подчерта, че като слушал коментарите по темата останал с впечатлението, че явно предложенията не са четени от изказващите се. Целта на промените в КСО били, по думите му, по-добро управление от страната на дружествата.

Завишават се изискванията към членовете на управителните и контролните органи на пенсионните дружества. Развиват се задълженията за управителните и контролните органи. Доразвива се режимът за придобиване на квалифицирано акционерно участие в капитала на дружество.

Дава се нова възможност за инвестиране - в дългови ценни книжа, издадени от международни финансови институции до 10 % от активите на фонда.
Дава се и нова възможност за инвестиране в акции и облигации, предлагани при условията на първично публично предлагане до 1% от активите на фонда за акции и същият процент за облигации.

Увеличава се лимитът за инвестиране в акции, търгувани на регулиран пазар от 20 на 25% от активите на фонда. Отпада опцията за инвестициите в недвижими имоти поради липса на прозрачност и опасност от сключване на сделки при непазарни условия и субективизъм при оценка и проблеми, свързани с управлението на имотите, но се увеличава от 5 на 10% лимитът за инвестиране в акции на АДСИЦ.