Русия се възползва от непрозрачните закони за регистрация на компании, свободните данъчни среди и различните антикорупционни практики, за да разшири икономическото си влияние в определени държави от Западна Европа, показва нов доклад на надпартийния американски Center for Strategic and International Studies в парнтьорство с българския Център за изследване на демокрацията, цитиран от The Wall Street Journal.
Изследването сочи три държави - Австрия, Италия и Холандия - като изключително благоприятни и приканващи. Именно техните финансови и политически системи умишлено или не позволяват на Кремъл да упражнява политическото си и икономическо влияние.
Инвестициите на Русия в Австрия почти се удвоиха от кризата от 2014 година насам, когато Москва анексира Крим, а САЩ и ЕС наложиха санкции. Вложенията отговарят за над 16% от общите чуждестранни преки инвестиции в Австрия през 2017 г. През 2013 г. техният дял е бил 8%.
В Италия, сочи докладът, икономическите връзки с Русия се заздравяват пропорционално със стагнирането на управленски стандарти. Някои от водещите политически партии пък споделят антиимигрантските възгледи на Кремъл и скептицизма към Европейския съюз.
Руски компании са направили няколко стратегически инвестиции в италианската енергетика, телекомуникационен бизнес и недвижими имоти. Италианските банки пък са втори след Швейцария по финансова експозиция към Русия - около $23 милиарда.
Холандия пък се е превърнала във втория най-голям търговски партньор на Русия. Активите на руските компании в страната са нараснали до $121 милиарда през 2017 г. от $49 милиарда през 2009 г. По-голямата част от ръста идва преди 2014 г.
Хедър Конли, бивш служител в Държавния департамент на САЩ и автор на доклада, показва, че изследването няма за цел да напада Европа, но подчертава нуждата от по-близко трансатлантическо сътрудничество в борбата срещу незаконните парични потоци.