Почти едногодишното рали на индустриалните метали губи сила през март след намаляващо търсене от страна на Китай. Движението на пазара подчертава ролята на втората най-голяма икономика, ръководена най-вече от държавния апарат, в бума на търсенето на суровини, пише The Wall Street Journal.
През 2020 г. Китай вложи $500 млн. държавни инвестиции, за да подпомогне възстановяването на икономиката след пандемията. Стимулите повишиха вноса на всичко от петрол до стомана. Заради желанието на Пекин да бъде световен лидер в чистата енергия, редица представители на индустрията започнаха да прогнозират "суперцикъл" при суровините — особено при метали, нужни за производството на батерии.
Последващото постепенно възстановяване и на останалата част от световната икономика подпомогна ралито. Но Китай, която отговаря за 60% от потреблението на ресурси в света, в последните седмици охлажда инвестициите, а властите насочват вниманието си към лошите кредити и към трансформация на икономиката, при която сектор услуги ще има по-голяма тежест спрямо производствения сектор.
Така, насред притеснения, че на пазара на метали за производство на батерии има свръхнасищане, цените им паднаха през март спрямо поставените през февруари рекорди. Никелът изтри 18%, кобалтът 13%, а медта — 9%.
"Може да се нарече суперцикъл, ако забравим за корекциите. Фундаментът сочи към циклично възстановяване, но говорим и за свят, който ще се нуждае от по-малко суровини", смята Алисия Гарсия-Хереро, главен икономист за Тихоокеанския регион в Natixis.
Покупките на Китай предизвикаха рали при редица метали през годината до края на февруари и удвояване на целите спрямо пандемичните дъна. Поднебесната империя внесе с 34% повече мед през 2020 г. спрямо предходната година. Вносът на кобалт нарасна с 45%. Огромният ръст разтърси останалата част от света и производителите на кухненски уреди в Индия, например, френетично се опитваха да намерят мед.
"Цените нараснаха с между 15% и 20% спрямо ноември", казва Камал Нанди, директор в индийския производител Godrej Appliances, която разчита на внос на мед за производство на климатици. "Повечето от мините не очакваха такъв ръст на търсенето".
Китайските стимули повишиха печалбите на минните компании. BHP Billiton, най-голямата в света, раздаде рекорден дивидент. LG Chem, която доставя батерии на Tesla, отчете троен ръст на печалбата за 2020 г. "Има разлика между цикъла от миналата година и суперцикъла", казва Томас Гутиереш, анализатор в Kallanish Commodities.
Поднебесната империя обаче е далеч по-малко зависима от световните пазари за производството на батерии. Китай всъщност доминира доставките и обработката на металите, нужни за електрификация на автомобилите. И инвестира в намирането на алтернативи за металите, с които не разполага. Страната например използва алуминий — от който има в излишък — вместо мед.
Именно медта е сред металите, при които търсенето най-много изпреварва предлагането. Но вносът на мед от страна на Китай намалява с 9% през декември спрямо ноември. Вносът на литиево-кобалтов оксид, използван в батериите, спада с 14% за 2020 г. спрямо 2019 г. Вносът на никелова руда намалява с 30% през 2020 г.
Производителите, които разчитат на медта, не очакват дългосрочен недостиг. "Не смятам, че този недостиг ще продължи повече от две тримесечия", казва Нанди.
В началото на март цените на никела, които се покачваха с месеци заради очакваното търсене от Китай, се сринаха с 9% за ден след обявените планове на китайския производител Tsingshan Holding Group да доставя евтино никелов мат на местните производители на батерии — сривайки очакванията за търсене и недостиг на никел.
Над цените тежат и плановете на американските минни компании да разработят нови литиеви мини, за да намалят зависимостта от Китай.
Последният суперцикъл на пазара на суровини достигна своя пик през 2011 г., когато икономиката на Китай започна да се забавя заради растящия корпоративен дълг и индустриалния свръхкапацитет. Сега Пекин се изправя пред подобни структурни проблеми и подготвя мерки, които ще охладят експанзцията — и потреблението на суровини. "Може ли Китай да продължи да се нуждае от същото количество суровини? За мен отговорът е "не", тъй като структурният ѝ растеж се забавя", казва Гарсия-Хереро.