През годините Китай се превърна в един от най-големите кредитори на САЩ. Това поставя двете страни в силна финансова зависимост, която се използва и за политически цели. Последното проявление на последното беше възможността най-голямата икономика на света да спре плащанията си по него.
След като обаче някой беше казал на администрацията на президента Доналд Тръмп, че подобен ход ще създаде колосален риск и ще принуди вероятно всички притежатели на американски държавни облигации да ги разпродадат, което моментално би изстреляло лихвата и би превърнало Белия дом в още по-малко платежоспособен, отколкото е той днес, този ход беше спрян.
И все пак колко точно дълг притежава Китай?
Данните на хазната на САЩ от края на миналия месец показват, че Китай е вторият най-голям кредитор на страната след Япония, като притежава малко над 15% от всички съкровищни бонове и държавни ценни книжа на федералното правителство, емитирани на международните пазари. Общият им размер възлиза на 1,073 трлн. долара през юли.
Все пак това е леко понижение на годишна основа в абсолютна стойност. Според ведомството през юли 2019 г. Поднебесната империя е държала ценни книжа на стойност 1,111 трлн. долара. Причината за свиването вероятно е именно търговската война между двете страни, която само се влошава от началото на 2020 г., а вероятно и заплахите, че САЩ ще спре обслужването на заемите си.
Същевременно Китай иска да издигне статуса на юана като валута за международни разплащания, което също подтикна управляващата комунистическа партия да се освобождава от доларови активи и да разхлаби връзката с долара. В противен случай местната валута няма да е чак толкова привлекателна за форекс трейдърите, които се нуждаят от известна ценова гъвкавост.
И все пак Китай притежава дълг на САЩ на стойност над 1 трлн. долара от 2010 г. досега. Преди юли 2010 г., когато министерството на финансите промени методологията, по която изчисляваше чуждестранните си задължения, втората по размер икономика на света държеше малко под 850 млрд. долара долара.
Исторически пътят на дълговете е следният: китайските компании реализират продукция на глобалните пазари, за която получават плащания в долари. Част от тези долари се просмукват до хазната на страната, след което централните власти ги използват за закупуване на щатски дълг.
Това е интересен кръговрат, като се има предвид финансирането на САЩ. Причината е, че за да платят за потреблението си, американците и най-вече правителството във Вашингтон изтеглят дълг. Така донякъде се получава, че САЩ не само внася стоки и услуги от Китай, но и китайците донякъде плащат за това, срещу което получават обещанието (I-owe-you или IoY), че някога ще им бъде платено в долари.
Но докато това "някога" настъпи, Федералният резерв вече е инфлирал долара. Така когато парите се върнат, реалната покупателна способност на китайците вече се е понижила, понякога, както е днес, - драстично.
Прави впечатление, че останалите кредитори на САЩ са значително по-малки, като третият в "класирането" - Великобритания държи облигации на стойност едва 424 млн. долара. Като цяло по-голямата част от над 26-трилионния дълг на страната е собственост на американските граждани, инвестиционни компании в страната и Федералния резерв, като на международните пазари държавата дължи малко над 7 трлн. долара.