След като през Голямата рецесия от 2008 г. Федералният резерв понижи основния лихвен процент и започна да инфлира яростно долара, огромна част от новонапечатаните средства се стекоха към финансовите инструменти, търгувани на Wall Street. От есента на миналата година тенденцията се засили, а днес достигна безпрецедентни размери.
Мащабът на инвестициите на Wall Street се вижда от капитализацията на финансовите инструменти. Преди точно една година, през август 2019 г., той вече е възлизал на 5,5 пъти размера на брутния вътрешен продукт на страната, припомнят от Zero Hedge. Още тогава анализаторът от Bank of America Майкъл Хартнет посочи, че Wall Street вече е твърде голям, за да бъде оставен да фалира.
Интересното е, че средният размер на финансовите инструменти през последните пет десетилетия - между 1950 и 2000 г., възлиза на между 2,5 и 3,5 брутния вътрешен продукт на САЩ. Тоест само в рамките на малко над десет години той се е покачил с около два пъти над средната си стойност. Но историята не спира дотук.
Причината е, че Федералният резерв днес залива финансовите институции с количества пари, спрямо които дори и програмите през 2008 г., които тогава бяха напълно безпрецедентни, не изглеждат като нещо впечатляващо.
"Паричните и фискалните стимули до момента възлизат на общо 20 трлн. долара - 8 трлн. долара под формата на монетарни стимули и 12 трлн. фискални", казва Хартнет. "Това възлиза на 20% от глобалния брутен вътрешен продукт. Невероятно е, че понякога човек трябва да се ощипе, за да провери дали това се случва в действителност."
В резултат от лавината от пари, която не просто доведе до изстрелване и изкривяване на борсите, въпреки най-тежкото тримесечие в американската икономическа история, но и до невъобразимо покачване на стойността на финансовите инструменти. Благодарение на това, днес капитализацията на дериватите вече възлиза на 6,2 пъти БВП на страната - най-високата им стойност в историята.
Казано иначе, днес балонът на Wall Street наистина е толкова грандиозен, че спукването му ще торпилира цялата икономика на САЩ. Това превръща политиците и централната банка в заложници на финансовия сектор - никой управляващ не може да си позволи да го коригира, защото ще трябва да понесе обвинения за пораждането на изключително тежка криза и да рискува никога повече да не бъде преизбран.
А, както съм писал и на други места, инфлирането на долара подрива статуса му на резервна валута, заедно с покупателната му способност, което се вижда от изстрелването на цената на златото и среброто, докато изтъргуваните обеми от тях дори се понижаваха през първото полугодие спрямо същия период на миналата година.
Изкривяванията, причинени от действията на Федералния резерв прогресивно повече, няма как да бъдат поправени чрез допълнително увеличаване на паричното предлагане, което наблюдаваме днес, така че централната банка сама се е изправила пред два пътя, всеки от които обаче води към икономическа катастрофа.