Инвестиционният бум бе финансиран от продължително покачване на капиталовия входящ поток, особено на чуждестранните преки инвестиции. Независимо от улеснението за получаване на кредит, потребителските разходи бяха много по-оскъдни от инвестиционните разходи, което отрази ограничаващите политики по фиска и по дохода. Официалните данни сочат, че ръстът на реалния БВП е бил средно 6% през периода 2003-06, безработицата е паднала рязко от 18% на около 7%.
Но има четири тревожни развития, които стоят като предизвикателство пред политици и другите социални партньори, отговорни за запазването на макроикономическата стабилност:
- Разширяващата се пропаст между съвкупните разходи в България и доходите се отразява и в набъбването на дефицита по външната текуща сметка. Големият външен дисбаланс ще трябва да се редуцира, в противен случай външните нетни финансови задължения на страната и задълженията за плащане могат да нараснат до неустойчиво равнище.
- От юли външната среда се е влошила. Докато кредитните притеснения на зрелите пазари досега са имали малък ефект върху България, напрежението осветлява бързината и обхвата, с които финансовите пазари правят преоценка на рисковите премии. Икономиките на възнникващите пазари работят с големи външни дефицити и България попада в това число - те са считани за уязвими при подобни преоценки.
- Инфлационният натиск нараства, отчасти отразявайки еднократен шок, но също така и стабилно увеличаващите се заплати в частния сектор в условията на затегнат трудов пазар. В тази връзка искането за мащабни увеличения на заплатите в публичния сектор събуждат притеснения, че по-нататъшно прегряване в страната може да доведе до спирала на цени - заплати.
- С преживяваща бум икономика, редица трудни структурни реформи изискващи здрава политическа воля бяха изоставени, особено реформите свързани с повишаване на ниската ефективност в публичния сектор. В резултат на това ключовите стейкхолдъри са останали разочаровани, а жарът на социалната дискусия как да се решат тези проблеми може да доведе до необмислени решения, пренебрегващи икономическата реалност на изоставаща икономика в преход, обвързана със споразумение с паричен борд.
Следва