Аржентина е изправена пред национален банкрут. Южноамериканската страна, която вече девет пъти е изпадала в неплатежоспособност, откакто е получила независимост от Испания през XIX век, предприема отчаян ход, за да се справи с огромната инфлация, пише Bloomberg. По информация на местни медии, властите в Буенос Айрес, начело с министъръана икономиката Серхио Маса, са обявили нов пакет от радикални спешни мерки, за да спрат по някакъв начин предстоящия срив на песото. Аржентинската централна банка повишава лихвените проценти с 600 базисни пункта до невероятните 97%.
На този фон централните банкери искат да се намесят още по-активно на валутния пазар, за да спрат срива на националната валута. От началото на годината тя вече е загубила повече от една трета от стойността си спрямо долара.
Икономическият министър събира последните резерви на страната, за да предотврати неизбежния крах. Фактът, че централните банкери на Аржентина трябва да вдигат лихвените проценти до такива астрономически висоти, се дължи на още по-високата инфлация: през април тя достигна зашеметяващите 109% - най-високото ниво от 1991 година От 2010 година насам инфлацията е постоянно над 10%, а след последния фалит на страната през 2020 година тя продължава неумолимо да се покачва до над 50%.
Южноамериканската държава се намира в най-дълбоката си икономическа криза от 20 години насам. Омагьосаният кръг от фалити, преструктуриране и икономически реформи просто не свършва. От 2018 година насам страната отново взема кредити от Международния валутен фонд (МВФ), който през 2022 година състави нов пакет от помощи на стойност $44 милиарда. Това е 22-ри пакет, през който Аржентина преминава от началото на членството си в МВФ през 50-те години на 20-и век.
Началото на упадъка
Всичко започва през 40-те години на 20-и век, припомня Deutsche Welle. Сривът на икономиката на Аржентина е дълбоко свързан с един политик, който печели президентските избори през 1946 година - Хуан Доминго Перон. Бившият генерал обещава нов път, различен и от капитализма, и от социализма, но всъщност полага основите на бъдещата мизерия.
Основният принцип на Перон, следван и от всички негови наследници на поста, гласи: харчи повече, отколкото печелиш. И ако това вече е невъзможно, взимай дългове, печатай пари и накрая остави инфлацията да галопира. До 1949 година държавните разходи се утрояват, а до 1955 се удвоява броят на държавните служители.
Съпругата му Евита - "ангелът на бедните", пръска с лека ръка постъпленията от продажбата на говеждо месо и зърнени култури: средствата за социалните помощи, за които Евита и Перон и до днес са на почит в страната си, не са обезпечени, а корупцията трайно се настанява в обществото.
Мотото е "Аржентина на първо място": слабата местна промишленост е защитена с митнически бариери, плащат се по-високи заплати и социални помощи, инвестира се в електрически компании и в телефонната мрежа, основани са огромен брой неефективни държавни предприятия. Освен това Перон решава да изкупи железниците от Великобритания. 150 милиона паунда се дават за скъп скрап и разбита железопътна мрежа с дължина 43 000 километра. Като национален триумф се празнува едно решение, което вкарва страната в първата ѝ тежка икономическа криза.
По време на военната диктатура между 1976 и 1983 година външният дълг на страната достига рекордни размери, включително заради нелепата Фолкландска война, която Аржентина губи през 1982 година и която събаря хунтата. Хиперинфлация се превръща в новата "вълшебна дума" в Аржентина, а президентът Раул Алфонсин се разделя с поста си.
На дъното
Неолибералът-перонист Карлос Менем стартира т.нар. "ера на пицата и шампанското". Следва приватизационна вълна, печалбите от която потъват в неизвестни посоки. Хиперинфлацията е заменена с валутен борд - песото е обвързано с американския долар и се търгува 1:1. Като по чудо аржентинците изведнъж разполагат с долари, наслаждават се на почивки в Маями и си купуват автомобили, произведени в Германия. Менем съкращава социалните разходи и реприватизира железниците. Между 1992 и 1999 година държавните разходи нарастват с цели 50 процента, а през 2001 година дългът достига зашеметяващите $160 милиарда, което води до държавен фалит.
Оттогава насам Аржентина така и не се възстановява. Рецептите на Международния валутен фонд често са по-скоро вредни, отколкото полезни, Буенос Айрес е изоставен от инвеститорите. Страната е управлявана от президенти, които от фискална гледна точка правят точно обратното на това, което са предприемали техните предшественици. И е населявана от хора, които често гледат на държавата само като на дойна крава. А става дума за една страна, която всъщност има всичко необходимо, за да просперира.
USD
CHF
EUR
GBP
