Бързото затягане от големите централни банки на условията за финансиране, значително намали "апетита" на държавите към кредитиране от международните дългови пазари.

Това рязко забави издаването на нови държавни дългови ценни книжа (емитиране на нов дълг), в резултат на което общият глобален дълг спадна с $16 трилиона от началото на годината, до $290 трилиона в края на третото тримесечие. Това показват данните от доклад на Института за международни финанси (Institute of International Finance, IIF), пише "Везомости".

Глобалният дълг нараства постоянно от средата на 2018 г., достигайки най-високата си стойност за всички времена от 306 трилиона долара през първото тримесечие на тази година. След това започна да намалява - с 9,6 трилиона долара през второто тримесечие и с 6,4 трилиона долара - през третото.

При това, през III-то тримесечие дълговете на развитите пазари намаляват по-бързо от тези на развиващите се. За периода юли-септември, най-много се свиват дълговете на: Япония, Великобритания, Франция и Канада, пишат анализаторите от IIF.

САЩ са единствената развита страна, чийто задължения нараснаха през третото тримесечие, достигайки 10,7% от общата задлъжнялост в света.

Към началото на октомври, общият държавен дълг на САЩ достигна исторически максимум от 31,12 трилиона долара, а на 22 ноември показателят се повиши, достигайки до 31,34 трилиона долара.

При развиващите се финансови пазари, най-голям спад на външния дълг се наблюдава при Китай и Русия.

Според експертите от IIF, от евентуално изпадане в неплатежоспособност не са "застраховани" не само развиващи се страни, но и някои развити икономики.

Бързото затягане от големите централни банки на условията за финансиране, значително намали "апетита" на държавите към кредитиране от международните дългови пазари.

Това рязко забави издаването на нови държавни дългови ценни книжа (емитиране на нов дълг), в резултат на което общият глобален дълг спадна с $16 трилиона от началото на годината, до $290 трилиона в края на третото тримесечие. Това показват данните от доклад на Института за международни финанси (Institute of International Finance, IIF), пише "Везомости".

Глобалният дълг нараства постоянно от средата на 2018 г., достигайки най-високата си стойност за всички времена от 306 трилиона долара през първото тримесечие на тази година. След това започна да намалява - с 9,6 трилиона долара през второто тримесечие и с 6,4 трилиона долара - през третото.

При това, през III-то тримесечие дълговете на развитите пазари намаляват по-бързо от тези на развиващите се. За периода юли-септември, най-много се свиват дълговете на: Япония, Великобритания, Франция и Канада, пишат анализаторите от IIF.

САЩ са единствената развита страна, чийто задължения нараснаха през третото тримесечие, достигайки 10,7% от общата задлъжнялост в света.

Към началото на октомври, общият държавен дълг на САЩ достигна исторически максимум от 31,12 трилиона долара, а на 22 ноември показателят се повиши, достигайки до 31,34 трилиона долара.

При развиващите се финансови пазари, най-голям спад на външния дълг се наблюдава при Китай и Русия.

Според експертите от IIF, от евентуално изпадане в неплатежоспособност не са "застраховани" не само развиващи се страни, но и някои развити икономики.

Прогнозират "историческа каскада от фалити" при развиващите се страни

Прогнозират "историческа каскада от фалити" при развиващите се страни

Кои държави са най-застрашени от изпадане в неплатежоспособност