В инвестиционните среди текат ожесточени спорове относно криптовалутите. Инвеститори и експерти са на напълно противоположни мнения. Те варират от изказванията на Джейми Даймън и Рей Далио, че биткойнът е балон, подобен на "тюлип манията", до мнението на Том Лий, че биткойнът може да се превърне в бъдещия начин за съхранение на стойност, изземайки голяма част от функциите на златото.
Сега ще обърнем малко повече внимание на една криптовалута, която остава, като че ли малко встрани от "светлината на прожекторите". Става въпрос за рипъла.
Рипълът е третата най-голяма криптовалута с пазарна капитализация от 8.5 милиарда долара по последни данни. Това е далеч зад капитализацията на биткойна и етериума съответно с капитализация от 94 и 29.4 милиарда долара.
Какво е рипъл?
Рипъл мрежата набляга да нейната роля в мрежата на глобални разплащания, която просто позволява на финансовите страни, като банките, да намалят транзакционните си разходи. В същото време ръпълът също така предлага една "напредничава услуга, свързана с директни разплащания в реално време".
Плащанията се подсигуряват с криптография и са предназначени, за да се вписват в рамките на съществуващата инфраструктура на банките. От мрежата наблягат на четири основни предимства, които са на разположение:
1. Дистрибуция: Банките могат директно да оперират една с друга, без посредник;
2. Безопасност: Частност на транзакциите;
3. Мащаб: Високо ниво на мащабиране на процеса на разплащане;
4. Унифицираност: Възможност да се свързват много мрежи за разплащания една с друга.
Мрежата рипъл на практика позволява, плащанията да се приключват по-бързо - почти мигновено, по-евтино, по-сигурно и с директен достъп. Не е изненада, предвид на всичко казано дотук, че рипълът става все по-популярен сред банковия сектор, който не се е облагодетелствал, в голяма степен до момента, от новите технологии, за разлика от другите сектори.
От какво е подкрепен рипълът?
Рипълът оперира независимо от всяка централна банка и по същия начин, като останалите криптовалути, като биткойн, етер и лайткойн. Това е съществена разлика, в сравнение с традиционните валути, като щатски долар и евро. Тези валути се контролират от централните банки, като например Фед и ЕЦБ.
Рипъл мрежата, взема решение за притокът на рипъли, който е определен до 1 милиард всеки месец. За разлика от традиционните валути, като евро и долар обаче, максималният обем на рипъли е определен до 100 милиарда, според протокола на мрежата.
Стабилен ли е ръста на рипъла?
Скептиците по отношение на рипъла най-вероятно ще посочат експлозивното поскъпване на криптовалутата от началото на годината. Всъщност, за посочения период, тя е поскъпнала близо 40 пъти.
За пръв път криптовалутата премина пазарна капитализация от 1 милиард долара на 2-ри април. Или за последните близо шест месеца тя се е повишила близо 8.5 пъти. И това е един сериозен ръст.
Според други скептици проблемът при рипъла е огромният брой от криптовалутата и факта, че тя е централизирана. Общият брой на издадени монети е 100 милиарда, като 60 милиарда от тях се държат от компанията, която стои в основата на тази технология.
Две са тезите, които се дават в противовес на тези притеснения. На първо място фактът, че издателят на дигиталната валута е ограничил броя на монетите, които излизат на пазара, до 1 милиард на месец.
На второ - рипълът може да се приема като дефлационен инструмент, защото с всяка транзакция броят на ръпълите в обръщение на практика намалява.
От друга страна, издателите на рипъла застанаха твърдо зад дигиталната валута, като заявиха, че не планират пускането на други дигитални валути. Или за разлика от биткойна, където вече станахме свидетели на една "трудна вилица", довела до появата на нова криптовалута - в лицето на биткойн кеш, такава опасност при рипъла няма поне на този етап. Тоест успехът на мрежата рипъл е директно обвързан с успеха при рипъла.
Ще изплаши ли волатилността на рипъла банките?
Всички знаят, че банките не обичат волатилността. Защото тя е свързана с потенциален риск при извършване на транзакциите, особено при големи такива. В тази насока цел номер едно на рипъла би следвало да е намаляване на волатилността при търговията с криптовалутата.
В известна степен волатилността на рипъла се "тушира" от факта, че разплащанията се правят в реално време и без забавяне, така че това създава възможност банките да се застраховат до голяма степен от рязка промяна в цената на криптовалутата.
В допълнение банките могат да се обърнат към услугите на маркет мейкъри и проводници на ликвидност, за да решат до голяма степен проблемите с волатилността на рипъла.
Как изглежда бъдещето на рипъла?
Мрежата рипъл е много по-бърза по отношение на верифициране на разплащанията и е напът да сключи глобални споразумения с няколко световни институции.
60 институции по целия свят, включително такива, като UBS, RBC, UniCredit, и Santander. 40% от японските банки ще бъдат свързани с рипъл.
RBS и BAML ще използват рипъл, както по отношение на разплащанията на дребно, така и за комерсиални разплащания през 2018-та година.
Националната банка на Абу Даби използва рипъл за международни разплащания (както бе вече споменато).
Разбира се, рипълът не е толкова известен колкото биткойна. С нарастващия интерес към криптовалутите обаче плюс изключително бързите възможности за разплащане на системата, изглежда че рипълът остава един от водещите претенденти за пазарен лидер през следващите години.