След като ЕЦБ обяви, че Sberbank Europe в Австрия и поделенията и в Хърватска и Словения са заплашени от фалит заради масово теглене на депозити, Единният съвет по преструктуриране (Single Resolution Board) обяви, че налага мораториум върху тези три банки до края до 1 март 23:59:59 часа.
Според съобщението на SRB всички задължения за плащане или доставка съгласно всеки договор, по който Sberbank Europe AG, Sberbank d.d. (Хърватия) или Sberbank banka d.d. (Словения) са страни са спрени с някои специфични изключения, касаещи платежни системи, централни банки и/или попечителски услугио по ценни книжа.
Всички обезпечени кредитори на Sberbank Europe AG, Sberbank d.d. (Хърватия) или Sberbank banka d.d. (Словения) са ограничени от налагане на обезпечителни интереси във връзка с което и да е от активите на тези институции; и всички права за прекратяване на която и да е страна по договор със Sberbank Europe AG, Sberbank d.d. (Хърватия) или Sberbank banka d.d. (Словения) са спрени.
Какво означава всичко това?
На първо място трябва да видим, дали веднага след 1 март SRB ще излезе с одобрение на някакъв план за възстановяване и преструктуриране на Sberbank в Австрия, Хърватска и Словения. Такива планове и за трите кредитни институции би трябвало да има и те да са одобрени от надзорните органи по трите държави. Точно във връзка с такива планове са изискванията по Minimum Requirements for Own Funds and Eligible Liabilities (MREL), които са задължителни за всички банки във всички държави в Банковия съюз на ЕС. Тези изисквания задължават банките да поддържат определен дял от своите привлечени средства (пасиви) в инструменти, които лесно могат да бъдат подлагани на обезценка или на трансформация в случай, че банката попадне във финансова криза. С други думи собствениците на тези вземания от банката трябва да са готови да редуцират или да отложат вземанията си и по този начин да облекчат ликвидния натиск върху засегната банка и й дадат време да осъществи плановете си за възстановяване и преструктуриране.
В случая обаче SRB трябва да прецени доколко провеждането на едно възстановяване и преструктуриране на трите банки е целесъобразно, с други думи дали то ще е по-евтино от техния фалит. Тук трябва да кажем, че ако капитала на тези банки е отрицателен те не подлежат на възстановяване и преструктуриране.
И още нещо важно. Независимо какво решение ще вземе SRB всички влогове до 100 хил. евро и в трите банки са гарантирани от националните системи на Австрия, Хърватска и Словения за гарантиране на влоговете. Притежателите на такива спестявания ще могат да си получат техния нетен размер (след приспадане на задълженията към съответната банка) в рамките на седмица след като престанат да имат достъп до своите спестявания.
Какво може да се случи с въпросните три банки от тук нататък. На първо място, чисто хипотетично, руската Сбербанк може да реши да подкрепи дъщерното си дружество в Австрия, а чрез него и банките в Хърватска и в Словения. Дори и да има средства да направи това обаче, не трябва да забравяме, че Сбербанк е под санкции и едва ли някой ще и позволи да прави каквито и да е трансфери в ЕС.
Отново заради санкциите, трудно може да се очаква и подкрепа за възстановяването и преструктурирането на банките от частни капитали.
Възможен е варианта капитала на трите банки да бъде намален с претърпените загуби и дори занулен, но те да бъдат продадени на други банки от ЕС, Великобритания или САЩ, които да ги рекапитализират, преструктурират и възстановят като свои дъщерни поделения. Тук проблема е във възможни последващи правни спорове с руската Сбербанк, която да не приеме оценката за нивото на капитала на банките в Австрия, Хърватска и Словения и да обжалва евентуалните сделки за трите банки.
Не е изключено за всяка една от трите банки да се намери отделен изход за спасение. Но това е малко вероятно. Първо заради санкциите срещу Русия, второ заради практиката на SRB, който до момента е отхвърлял възможностите за преструктуриране на всичките 5 закъсали банки за които е трябвало да взема решения през изминалите години и трето заради правните и репутационни рискове за всеки инвеститор, който реши да влезе в подобна сделка.
По-вероятния изход е на 2 март и трите банки да минат в процедура на несъстоятелност, гарантираните депозити в тях да бъдат бързо платени, а активите им да започнат да се осребряват от назначените от националните регулативни органи администратори.