Сериозен тест предстои за финансовото министерство и правителството утре. Може би един от най-важните от началото на този мандат. Става въпрос за „планираната" емисия Държавни ценни книжа, чийто аукцион трябва да се разиграе утре. Кавичките са за това, защото тази емисия на 800 млн. лв. краткосрочни (6 месечни) ДЦК е всичко друго но не и планирана.

Тя дойде изневиделица и беше вмъкната във февруарския график на Министерството на финансите и БНБ ,след като се разбра, че МФ няма откъде да извади парите за субсидии на зърнопроизводителите. Те от своя страна бяха готови да тръгнат с тракторите и комбайните си и да стигнат до Министерски съвет, където да напомнят на Борисов за себе си.

Именно в опит да предотврати това премиерът влезе спешно в ролята на финансов министър и разпореди субсидиите да се изплатят. „Моята воля е по-голяма от тази на финансовия министър", е казал премиерът на среща със зърнопроизводителите, земеделския министър Мирослав Найденов и зам. министъра на финансите Владислав Горанов и е разпоредил плащанията през главата на подалия оставка Симеон Дянков. Вчера Горанов попълни платежното нареждане към ДФ Земеделие и субсидиите потекоха към земеделците.

На Министерството на финансите се е наложило обаче да, направи и една по-малко приятна задача - да попълни още едно заявление - за заем от вътрешните пазари.

Сумата от 800 млн. лв. която утре трябва да се разиграе измежду банки, застрахователни компании, пенсионни и инвестиционни дружества ще бъде тест за вътрешния пазар. Толкова голяма емисия ДЦК на вътрешния пазар не е била пускана поне от началото на този управленски мандат. Обикновено МФ чрез различни по матуритет емисии набира средно между 40  и 100 млн. лв. за да може да поддържа бюджета и да рефинансира дълга.

Единственото по-сериозно изключение беше миналата година, но тогава се обърнахме към международните пазари. Тогава с посредничеството на HSBC, Raiffeisen и BNP Paribas пласирахме 950 млн. евро петгодишни облигации, които в началото на тази година използвахме, за да „платим Велчевия дълг". Тогава дори Дянков се похвали че пазарите са искали да купят още повече дълг защото инвеститорите оценявали добре развитието на българската икономика и от там на платежоспособността й. Финансовитя министър обаче заяви, че не се е поддал на изкушението и е взел само колкото са му били необходими, за да извърши рефинансирането.

Дали обаче това се е оказала правилната стратегия? Само седем месеца по-късно през февруари тази година МФ осъмна без пари за да плати на зърнопроизводителите( а дали само на тях?), което коства най-вероятно и поста на Дянков..

И докато 950 млн. евро не са голяма хапка за международните пазари, то 800 млн. лв.може и да се окажат за вътрешния.

Т.е емисията е застрашена от това да не успее да постигне целта си и да се съберат по-малко пари от заявените.

Такива неуспешни акуциони често са предвестник на тежки фискални проблеми. Недоверието което би генерирала страната ни веднага ще я вкара в спирала, чийто край е обявяването на неплатежоспособност. Това ще стане, защото инвеститорите ще изискват все по-високи лихви за да могат да покрият рисковите, които според тях приемат - за добро или лошо такава е логиката на финансовите пазари. Излишно е да се припомня, че гръцкият сценарии беше подобен

Първите сигнали за по-високи лихви дойдоха още вчера. Тогава лихвите на някои от матуритетните сегменти се повишиха значително, а на този с диапазон 1 година скочиха двойно.

Днес беше тестван и първичният пазар, като резултатите бяха по-скоро беше тревожни.

В опит да пласира 45 млн. лв. министерството на финансите събра поръчки за 77.230 млн. лв.или коефициент на покритие 1.72. При отварянето на същата емисия месец по-рано този коефициент беше 3.15.

Среднопретеглената лихва  постигната при днешния търг бе 1.99% при 1.66% месец по-рано. Т.е лихвата е нараснала с една пета само за месец!

Така утре остава да разберм каква ще бъде присъдата на пазарите, която може да е индикатор и за развоя на икономическа ситуация у нас.

* Мнението не е препоръка за инвестиционно решение